502

Kalindáre za 2010 gudina
naprávin zágjnu sas guspudin Gjuka Augustinov
http://www.mediafire.com/file/wnjzeht2ycy/KalindarUBBR2010net.pdf

501

Náj-gulemotu kuče ud na sveta

Ij hurtata za kučitu-mamut George, kujétu ij dalgju više ud dvá métera, visoku idin méter i taži 111 kila!
Spured négvite sobstvenici, David i Christine Nasser, George izedé seku nedele kulu 50 kg hrana.
Dr. William Wallace ud Buena Pet Clinic, Tucson, kojtu ij upatval dokumentite za Guinness record, duma: "U mojte 45 gudini ud katu sam kuršmit, ni sam videl kuče po-gulemu ud George".

500

Kuštuva sámu 600 USD i hára málku!
Novija model na VW ima sámu idno mestu. Ne, ni jé idna igrulća, a ij istensći automobil. Aerodinámičin, automobila proektiran u Hamburg, Germánija, za badi lansiran prez tazi gudina u Shanghai. Moži da se káre sas skorust ud 100-120 Km/saháta, katu hára sámu 0,99 litera benzin na 100 Km! (258 miles/gallon)!

499

Emisijata TV Arád ud 27 január 2010 g.
– 50 gudišnite ud Stár Bišnov –

498

Nekolkus dokumente, kujatu sam gji nameril iz mojta arhiva

1. Dvá pičeta na saštotu listu, datiranu 15 máj 1922 gudina. Na parvija, kojtu ij na Škulata, se vidi, či Bišnova ij nosil imetu "Bejenari". A na drugjija, kojtu ij na Obštinata, četémi "Comuna Beşenova Mare".

Glávnu za zabelezvanji tuka ij gerba, kojtu se ij namerval na pičeta na Škulata:

2. Drugji dokument, sas pičeta na Škulata ud Bišnov, datiran 27.06.1928, na kojtu četémi: "Şcoala primară de stat Beşenova Veche". Zabelezvami, či tozi pać gerba ij umenat. Se četé i podpisa na deréktura: Ştefan Stoica.

3. Pičet na Kulektiva ud Stár Bišnov, kojtu ij nosil imetu "Gheorghi Dimitrov".

4. Idin dokument ud 2.08.1952 kojtu svedoči, či u Semlac (okrag Arád) ij imálu idna dofturća sas imetu Ekaterina Nákov. [Zafálem na Miki Nákov za utučnénjitu!].

5. Idin dokument ud 12 september 1941 g. kojtu svedoči, či u Bukuréš ij imálu idna rabutilnica na Matej Kalapiš. Pu kaćétu ubážde dokumenta, čeleka ij rábutil za rumanskotu pravitelstvu. Toj ij trebalu da naprávi "pukaštinata" za ofisa na prezidenta. Se ij uputrebuvalu darvu i furnir ud dab, vrej i trandáfer.

6. Idin mlogu intriguvašt dokument, pudpisan "J. Ronkov, učitelj". Ni moža da ubáda, dali ij báš rakupisa na pručutija náša istorik i pisátelj, no pu stila máj či si preliče…

497

Na Betlehem u paracijata ud Mehála, Timišvár
24 december 2009 g.
(Zafálem na Miki STEPANOV)

* * *
Emisijata TV Arád ud 13 január 2009 g.
(Zafálem na Marijka HAJLEMÁS)

496

Za "Bábin denj" u čarkvata Notre Dame ud Timišvár
24 december 2009 g.
(Zafálem na Miki STEPANOV)



* * *
Emisijata TV Arád ud 16 december 2009 g.
(Zafálem na Marijka HAJLEMÁS)

495

Zašto ni se rádvami?

U idno manenu gradče ij žuvela nekupać idna žina. Tá ij imála dváma sinve. Idina ud tej ij purdával sandále a drugjija – parazove. Májćata pu cel denj ij blá tažna.
Idin denj, idin čeleć ja pita:
— Za kako si taj tažna, máu, žina? Kakvi nakáze ti mačat dušata?
— Pa lel kaćé da ni bada tažna? Lel ni vidiš, či leti ćiša? Pa idina ud mojte sinve purdáva sandále. Zaradi hargjevotu vreme, toj ništé purdadé ništu…
Sled nekolkus dene, saštija čeleć ja srešte ud novu. Tozi pać vremeto ij blo mlogu hubavu, guraštu i slančevu, ama žinata sé tažna ij blá. Začudin, za ja pita:
— Sigá ij slanci. Nali tuj si čekala, da se ugreji vremeto? Tuj zlamenuva, či na toja sin mu utvážde na dubre, moži da purdáva sandále. Zašto si nadálja tažna?
Žinata mu ij utguvorila:
— Pa lel drugjija moja sin purdáva parazove. Koj kupuva parazove pu idno takozi hubavu vreme? Razbireš sigá, zašto sam tažna?
— Ei, sigá báš ni razbirem ništu – duma čeleka. Ud kolkutu si mi prekázala ti za tojte sinve, zlamenuva či bi trebalu uveć da badiš idna rádustna májća. Kugátu leti ćiša, toja sin, kojtu purdáva parazove, se ubugateva, a kugátu ij slánci se ubugateva sina ti, kojtu purdáva sandále!

Zapamteti: Mudrija čeleć ij rádustin i u pakale, a prostija páti i u rája!

494

Náj-jákata šalna!

Guspudin flezva u čarkvata i vidi mládija Gjurka da gu čeka:
— Kako trasiš tuka, Gjurka?
— Pa lel, guspudine, sam dušal da se izpuvedam.
— Néma nužda da se izpuvedvaš, Gjurka. Snošti sam ti prečal bloga…

493

U broj 27 na nuvinata "Actualitatea de Vinga" ud december 2009 sam nameril slédnata státija za námu. Celata nuvina, u formát PDF, možiti da si ja iztagliti ud na ádresa:

http://www.comunavinga.ro/pdf/macheta_vinga_21.pdf

492

Idna presna státija za Dragomirovo - Balgárija, ud nuvinata "Borba", broj 5 ud 8 január 2010 g.
http://www.borbabg.com/?action=news&news=2273

Кмет, фелдшер и свещеник – това е Христо Йорданов за Драгомирово
Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Селото стана декор за снимки на филма „Единствената любов, която Хемингуей не описа”
Кмет, фелдшер и много често свещеник е за село Драгомирово Христо Йорданов. Официално той е кметът, но понеже 32 г. е бил фелдшер, хората продължават да го търсят за съвети и помощ и той никога не отказва. Здравната реформа изхвърлила фелдшерите от системата и когато те се оказали в невъзможност да имат самостоятелна практика, Христо Йорданов решил да е полезен на селото като кмет. Все по-често обаче му се налага да бъде и в ролята на поп и при погребения той чете тъжното слово. Тази година веднъж му се случило и да бракосъчетае една двойка.
„Не ми е скучно тук, защото всеки ден има какво да се върши. Проблемите не свършват, решиш ли един, веднага се появяват няколко нови. За съжаление хората не пазят и това допълнително усложнява решаването на всички проблеми”, казва Христо Йорданов. И признава, че едно от нещата, от които се дразни, е това, че хората не пазят чисти улиците. „Драгомирово е голямо село, разпръснато е и нямаме финансовата възможност да поставим навсякъде контейнери. В момента имаме 23-24 контейнера за смет и те са едва 50% от необходимите, но само единият струва 600 лв.”, уточнява кметът.
ПОДОБРЯВАНЕТО НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА СИ ОСТАВА НАЙ-СЕРИОЗНАТА ГРИЖА ЗА КМЕТА НА ДРАГОМИРОВО. 80% от парите всяка година отиват за запълване на дупки. Улиците са 15 км и част от тях не са ремонтирани от десетилетия. Но в селото няма нито една кална улица, всички са застлани с чакъл и са асфалтирани.
Напълно подменени са и старите осветителни тела с енергоспестяващи. Това е намалило разходите за електроенергия почти наполовина, обяснява кметът и допълва, че два пъти в годината сега му се налага да подменя изгорели крушки.
Ново панорамно осветление е превърнало централния парк в място, където се събират младите хора в селото. „Там има дървета на по 50-60 г. Много е красиво, но момчетата и момичетата не полагат грижи за това, което имат. Много ми е тъжно от тази констатация, но е така. Те крадат осветителните лампи, чупят глобусите, а поправката и поставянето на нови струва пари”, признава кметът.
За младите има и клуб, който е оборудван с фитнес уреди, тенис на маса и компютърна зала. Клубът е направен по идея на инициативен комитет, чийто председател бил Мартин Крачунов. Неговата идея била момчетата, които посещават фитнес залата, да се грижат за нея и да се редуват, за да я отварят. Благотворителността обаче не се оказала в кръвта им и сега залата почти не работи.
850 ЖИТЕЛИ ИМА В ДРАГОМИРОВО И ПОЛОВИНАТА ОТ ТЯХ СА КАТОЛИЦИ. Преселници са от Банат и са основатели на селото, наречено на името на руския генерал Михаил Драгомиров. Догодина селото ще чества 130 г. от своето основаване. „Първото име, естествено, е било турско – Дели Сюле, което означава Луд гидия. Когато обаче ген. Драгомиров минава от тук, като слиза на свищовския бряг, хората прекръщават мястото”, разказва кметът. И допълва, че по-възрастните жители на Драгомирово все още говорят диалект, пазят обичаите си и носят носиите, останали от техните баби и дядовци.
Друга част от хората са дошли от Букурещ, затова сега в селото има и Банашка махала, и Букурещка махала. Хората в Банашката махала били по-образовани, защото са дошли от Австроунгарската империя, но пък били по-мързеливите. Обработвали са земята си с коне за разлика от букурещлии, които са орели с волове, били са неуки, но много работни хора.
Някога семействата са имали по 10-12 деца, но сега селото вече няма училище. Учениците ходят на училище в Морава и Овча могила, а когато пораснат, учат в Свищов. Работи все още детската градина, но само с една група деца.
Може би това, че има жп гара, осигурява живот на селото, признава още кметът. Там преди две-три години снимаха филма „Една любовна история, която Хемингуей не описва”. Лентата е българска и миналия месец беше премиерата й по кината. Това беше първият български филм, в който участва американски актьор, избран след кастинг в САЩ.
Историята е измислена, но е истина, че Хемингуей е минал през България на 14 ноември 1922 г. на път за София от Истанбул. И това го има в негов репортаж, който той е написал и изпратил от България. Текстът е публикуван в „По телеграфа”, томчето, събрало неговите журналистически репортажи.
Селото нямало икономическа изгода от снимките освен това, че неговите жители участвали като статисти в снимките. И, разбира се, фактът, че заради филма гарата е превърната от съборетина в красива сграда.

491

Parvija pudárak ud novata gudina:
Katoličánsćija kalindár za 2010 g.

http://www.mediafire.com/file/wnnhtjzwmzn/Kalindar2010net.pdf

490

Muzika sas paháre ud kristál