492

Idna presna státija za Dragomirovo - Balgárija, ud nuvinata "Borba", broj 5 ud 8 január 2010 g.
http://www.borbabg.com/?action=news&news=2273

Кмет, фелдшер и свещеник – това е Христо Йорданов за Драгомирово
Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Селото стана декор за снимки на филма „Единствената любов, която Хемингуей не описа”
Кмет, фелдшер и много често свещеник е за село Драгомирово Христо Йорданов. Официално той е кметът, но понеже 32 г. е бил фелдшер, хората продължават да го търсят за съвети и помощ и той никога не отказва. Здравната реформа изхвърлила фелдшерите от системата и когато те се оказали в невъзможност да имат самостоятелна практика, Христо Йорданов решил да е полезен на селото като кмет. Все по-често обаче му се налага да бъде и в ролята на поп и при погребения той чете тъжното слово. Тази година веднъж му се случило и да бракосъчетае една двойка.
„Не ми е скучно тук, защото всеки ден има какво да се върши. Проблемите не свършват, решиш ли един, веднага се появяват няколко нови. За съжаление хората не пазят и това допълнително усложнява решаването на всички проблеми”, казва Христо Йорданов. И признава, че едно от нещата, от които се дразни, е това, че хората не пазят чисти улиците. „Драгомирово е голямо село, разпръснато е и нямаме финансовата възможност да поставим навсякъде контейнери. В момента имаме 23-24 контейнера за смет и те са едва 50% от необходимите, но само единият струва 600 лв.”, уточнява кметът.
ПОДОБРЯВАНЕТО НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА СИ ОСТАВА НАЙ-СЕРИОЗНАТА ГРИЖА ЗА КМЕТА НА ДРАГОМИРОВО. 80% от парите всяка година отиват за запълване на дупки. Улиците са 15 км и част от тях не са ремонтирани от десетилетия. Но в селото няма нито една кална улица, всички са застлани с чакъл и са асфалтирани.
Напълно подменени са и старите осветителни тела с енергоспестяващи. Това е намалило разходите за електроенергия почти наполовина, обяснява кметът и допълва, че два пъти в годината сега му се налага да подменя изгорели крушки.
Ново панорамно осветление е превърнало централния парк в място, където се събират младите хора в селото. „Там има дървета на по 50-60 г. Много е красиво, но момчетата и момичетата не полагат грижи за това, което имат. Много ми е тъжно от тази констатация, но е така. Те крадат осветителните лампи, чупят глобусите, а поправката и поставянето на нови струва пари”, признава кметът.
За младите има и клуб, който е оборудван с фитнес уреди, тенис на маса и компютърна зала. Клубът е направен по идея на инициативен комитет, чийто председател бил Мартин Крачунов. Неговата идея била момчетата, които посещават фитнес залата, да се грижат за нея и да се редуват, за да я отварят. Благотворителността обаче не се оказала в кръвта им и сега залата почти не работи.
850 ЖИТЕЛИ ИМА В ДРАГОМИРОВО И ПОЛОВИНАТА ОТ ТЯХ СА КАТОЛИЦИ. Преселници са от Банат и са основатели на селото, наречено на името на руския генерал Михаил Драгомиров. Догодина селото ще чества 130 г. от своето основаване. „Първото име, естествено, е било турско – Дели Сюле, което означава Луд гидия. Когато обаче ген. Драгомиров минава от тук, като слиза на свищовския бряг, хората прекръщават мястото”, разказва кметът. И допълва, че по-възрастните жители на Драгомирово все още говорят диалект, пазят обичаите си и носят носиите, останали от техните баби и дядовци.
Друга част от хората са дошли от Букурещ, затова сега в селото има и Банашка махала, и Букурещка махала. Хората в Банашката махала били по-образовани, защото са дошли от Австроунгарската империя, но пък били по-мързеливите. Обработвали са земята си с коне за разлика от букурещлии, които са орели с волове, били са неуки, но много работни хора.
Някога семействата са имали по 10-12 деца, но сега селото вече няма училище. Учениците ходят на училище в Морава и Овча могила, а когато пораснат, учат в Свищов. Работи все още детската градина, но само с една група деца.
Може би това, че има жп гара, осигурява живот на селото, признава още кметът. Там преди две-три години снимаха филма „Една любовна история, която Хемингуей не описва”. Лентата е българска и миналия месец беше премиерата й по кината. Това беше първият български филм, в който участва американски актьор, избран след кастинг в САЩ.
Историята е измислена, но е истина, че Хемингуей е минал през България на 14 ноември 1922 г. на път за София от Истанбул. И това го има в негов репортаж, който той е написал и изпратил от България. Текстът е публикуван в „По телеграфа”, томчето, събрало неговите журналистически репортажи.
Селото нямало икономическа изгода от снимките освен това, че неговите жители участвали като статисти в снимките. И, разбира се, фактът, че заради филма гарата е превърната от съборетина в красива сграда.