309

Idna presna státija za Bišnova: http://e-vestnik.bg/4465
(Zafálem na Miki Nákov!)

Как вицепрезидентът Марин продал
за 50 евро 2 книги на
банатските българи
Откъде идва изразът "Да те оскубят
като банатска гъска"
23 Август 2008, Оля Желева

На служба в католическия храм на Дудещи Веки -
село с 4000 български жители.
Снимки: Николай Григоров

Историята по-долу не е за вярване. Когато човек попадне сред банатските българи на 800 км от България, може да потъне в земята от срам, от това, което разказват. Конкретно за двете книги историята накратко е, че на депутата от българското малцинство в румънския парламент Николаe Миркович му поискали пари, за да му дадат книга за българите по света. Това станало по време на посещение на представители на банатските българи в България, при което били приети от вицепрезидента Марин. Същевременно българите там получават като малцинство щедри помощи от румънското правителство, а при посещение при тях сръбският външен министър преди време дал помощ за тях от 25 000 евро.
Невероятно звучи гледната точка на хората там, които милеят за всичко българско, а в България нехаят за тях. Същевременно те са много по-близо до Европа от родината майка. Българите там говорят особен диалект, затова в редакцията не бяхме сигурни в точността на казаното от депутата… Въпреки потвърждението на случката по-късно от страна на кмета на българското село Дудещи Веки, нарочно слагаме по-долу звукозапис на част от разказа на депутата Миркович. Но, всичко поред…
“Патриотизмът тук е по-силен, отколкото в България”, уверяват банатските българи. И са прави. На близо 800 километра от България, в историческата местност Банат, в окръг Тимиш, Румъния, живеят близо 4000 души, които наричат себе си българи.
Те говорят на български диалект, имат българско училище, българска църква, български кмет, български футболен отбор. Отборът се казва „Победа”. В края на 80-те местните власти поискали да сменят името на отбора и да се казва „Виктория”. Но играчите са казали, че няма да играят с друго име. Властите ги упрекнали, че не са съвестни румънски граждани, като искат да се наричат с българска дума. Играчите обаче казали: „Не е вярно, съвестни граждани сме и сме комунисти, и сме си кръстили отбора на съветските часовници „Победа”.

Депутатът Николаe Миркович и кметът Георги Наков поздравяват българите за празника на селото на 15 август Снимки: Николай Григоров

Най-голямото село на банатските българи Дудещи Веки (или Стар Бешенов) е в ъгъла, където се събират унгарската, сръбската и румънската граница. Сега от население около 5000 души, 85% са българи. В селото има цигани, румънци, украинци, дошли след революцията, има унгарци, сърби. Според местните по времето на комунизма народът се е запазвал по-добре. Сега младите бягат от селото в града. Малко са онези, които се решават да поемат за България. Един на сто от Дудещи Веки отива към родината.
„България не е толкова привлекателна за младите тук, колкото Западна Европа“, казва уредникът на местния музей на банатските българи Тони Узун. Когато говори за страната на предците си, Тони я нарича „родината майка България“. Местните подчертават постоянно, че са по-големи патриоти, отколкото българите в България. Един от големите патриоти в селото е синът на кмета – 8-годишният Георги.
Той разбира книжовен български, но се срамува да говори. Въпреки това, когато в училище на децата задават задача да нарисуват „нашето знаме“, Георги рисува българския трикольор.

На служба в католическия храм на Дудещи Веки.
Снимки: Николай Григоров

В Дудещи веки (или Стар Бешенов) хората са потомци на участниците в чипровското въстание през 1688 г. След потушаването му от османските турци, българите бягат, преминавайки Дунав. През 1738 г. стигат до историческата местност Банат и се заселват в земите, дадени им от императрица Мария Тереза. Стара история разказва, че императрицата е харесала страшно много млад българин и му казала, че ще даде на народа му толкова земя, колкото може да обиколи за едно денонощие с кон. Младежът се изхитрил и през голямо разстояние оставил коне, които сменял. Така обиколил огромна площ земя, която се обработва от българите и до днес.
Селото е строено по австро-унгарски модел - улиците са прави, а малка река „реже“ селото на две. Българите построяват църква, училище, които се поддържат през вековете. Гимназията в Дудещи Веки в момента е най-старото училище на българите в чужбина – действа от 1745 година, без прекъсване.
Българите тук изповядват католицизма, пишат на латиница и говорят на стар български диалект - тук не говорят, а ортуват. Децата, а особено по-възрастните, трудно разбират литературния български. Диалектът е от преди триста години. В езика има заемки от румънския, немския и унгарския език по отношение на по-новите думи. “Когато нашите са тръгнали не е имало влак, като са стигнали тук, са взели немската дума за влак”, обяснява кметът Георги Наков.
Меланиа Узун е сред малкото младежи, които отиват да учат в България напоследък. Тя е на 20, от миналата година учи икономика на туризма в УНСС. Учила е книжовен български в селото по 3-4 часа седмично.
„Защото съм българка, затова отидох да уча в България“, без да се замисля отговаря тя. Момичето получава стипендия от 90 лева, с които покрива общежитието и няколко сметки. Казва, че е впечатлена повече от хората, отколкото от голямата българска столица: „София е малко мръсна, има много хора и има много задръствания. Но хората са интересни, много горещи. Хората тук сме по-различни, повече към запад отиваме, по-затворени сме. В България са по-отворени. Бързо си намерих приятели, но като казвам, че съм банатска българка, не знаят за какво става въпрос.“ А дали ще остане в България, момичето все още не знае.
„Аз съм горд, че съм българин, бил съм 35 години в Румънската армия, генерал от запаса и винаги казвам, че съм българин. Младият българин от Златни пясъци обаче ми казва – дай да ортуваме на английски, не на български. Не го разбирам това“, разпалено обяснява българският депутат Николаe Миркович, представител на банатчани в румънския парламент. Всяка малцинствена група в страната има свой депутат.
Румъния има специално отношение към малцинствата, не отрича съществуването им и даже им помага финансово. Съюзът на банатските българи получава по близо 600 хиляди евро годишно от правителството. С тези пари се поддържа училището, църквата, сега се доизгражда музеят на банатските българи.

Послание от Симеон Сакскобургготски в книгата на музея.
Снимки: Николай Григоров

На влизане в Дудещи Веки посреща табелка със старото име на града Стар Бешенов.Снимки: Николай Григоров

Когато се заговори за България и кметът Георги Наков, и депутатът Николаe Миркович разделят държавата от хората. Проблемите за българите в чужбина не са в липсата на финансова помощ от страна на българската държава. „На нас не ни трябват пари, ние получаваме добра помощ като малцинство от правителството, казва депутатът Миркович. Правим проекти икономически, направили сме национално дружество с ограничена отговорност, за да кандидатстваме за европейски пари. Ние се борим. На нас ни е важно родината да ни обърне внимание, да могат наши деца да учат в България, да имат друг статут, а не като чужденците.“ Кметът на града Георги Наков е завършил право в Софийския университет и дава личния си пример. „В началото на 90-те години, имах избор да отида на няколко места да уча право. Аз избрах София. Сега ако искам да учи право синът ми, аз ще го накарам да отиде в Тимишоара, а не в София, защото има по-добри условия за него. Аз самият чаках 3 години, изкарах 4 приравнителни изпита, за да ми се признае дипломата, въпреки спогодбите.”

За работата си като депутат Миркович споделя, че като представител на българското малцинство е по-тежко, отколкото на другите малцинствени представители. Българската държава по никакъв начин не подава ръка за запазването на местните като българи. Преди две години в селото е била изпратена Ели Дойчева – българка, завършила консерваторията, която трябвало да помага на местните в училището, в църковния хор. Финансирането на престоя на Ели обаче е прекратено след две години. „Тя е платена от българското правителство, казва кметът, и беше гордо да кажем: ето българското правителство ни помогна, като ни прати човек, който да ни помага. Ние можем да й платим от дружеството, не е проблем и вече го правим. Но е срамота за българското правителство, че спира работата на човек, който влияе на 4000 души, който помага да се поддържа българщината. Един преподавател от България има 20 деца, тук при Ели идват стотици – деца от хора, танцови състави, от детската градина, по-старите също. За щастие Ели се омъжи тук и остана при нас.“

Get this widget | Track details | eSnips Social DNA

- чуй част от разказа на румънския депутат Николаe Миркович

Кметът и депутатът разказват един през друг за случките, които показват отношението на властта към българите в чужбина. „Агенцията за българи в чужбина на нас не ни помага, казва депутатът. И не ни помага не защото е лоша агенция, има нещо друго. С кмета бяхме през 2005-та година в София, за да се срещнем с президента в Деня на будителите. Той намери време, срещнахме се с вицепрезидента също, с министъра на външните работи, но не можахме да се срещнем с шефката на Агенцията за българите в чужбина, защото е пила кафе с някой си. И ни казаха да чакаме. Ние обаче си тръгнахме, защото щяхме да изпуснем празника на будителите, за да чакаме шефката на Агенцията. Така и не видяхме тази шефка.”
След това разказва как при посещение в техния край външният министър на Сърбия предложил помощ от 25 000 евро в брой. А при посещението в България им станало смешно как се държат с тях. Въпреки че ги приели президентът и вицепрезидентът, най-шокиращото било, когато им поискали пари за една книга за българите в чужбина.
“На нас не ни трябват пари, на нас ни трябва интерес, продължава депутатът, да ни се покаже, че не сме забравени. Като бях в София таман бе излязла книга за българите в чужбина. Авторът на тази книга, който е работил в Агенцията за българите в чужбина, я е подарил на вицепрезидента Ангел Марин. Аз му казах: “Тази книга представлява интерес за нас.” Той обаче вика: „Има един проблем, тази книга струва 25-30 лева.” Аз веднага му казах, че няма проблем и му дадох 50 евро и да ми даде две. Сега сме добавили две книги тук. Не съм за 50 лева или евро, но ей така да ни я бяха подарили като жест, да ни я бяха надписали на български, че се борят за българите в Румъния…“, ядосва се депутатът.
Кметът се сеща, как детският им ансамбъл е бил поканен да танцува на 120-та годишнина на Софийския университет. „Хубаво, но казват осигуряваме една нощувка, не осигуряват храна. Значи децата да отидат, да потанцуват, да направят празник и да си ходят по живо по здраво. За мен това е смешно, защото като идват при нас гости, ние поемаме цялата издръжка, това е нормално. Но знам, че не хората са виновни, а отделни чиновници.“

Гербът на България е най-ценният подарък за кмета Георги Наков. Снимки: Николай Григоров

Тъжното е, че българщината, въпреки вековното пазене, постепенно започва да се губи на това място. Според кмета глобализацията е основната причина за това. „Повечето от нас си тежим на мястото, аз самият не искам да живея на друго място, но тук ли си, трябва да се бориш за българското. Освен всички кметски проблеми, аз имам и още, защото никой кмет в България не се занимава с това как да опази хората си да останат българи. На мен ми се случва да се боря със собствените си хора за това. Да речем влизам в либералната партия и те ми казват: „В това село трябва да направиш всичко възможно хората да станат наши гласоподаватели”. Тъй като аз съм от Съюза на банатските българи им обяснявам, да не се стягат толкова около партиите си. „Какво е направила България за нас?”, ми казват те. Но какво всъщност трябва да прави България за нас? Защо трябва да прави нещо?”
Кметът се дразни, не от липсата на действия, а от говоренето, че има такива. „Никой не очаква признание от България: „Ето, браво на банатските българи, че са се запазили”, няма такова нещо. Но пък потърси ли ни някой с въпроса: „Хайде сега кажете банатските българи от какво имате нужда?” Нашите нужди са знамена, значки, DVD-та, имаме нужда от Ели Дойчева, на която да й се продължи мандатът с поне две години, за да се занимава с нашите деца. Законът не го бил позволявал – майната му, законът се сменя от Народното събрание, от българското Народно събрание.“

Откъде идва изразът “Да те оскубят като банатска гъска” виж тук - от bulgarian-folklore.com

Селото заедно с Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново е едно от петте села, основани от банатски българи католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878 година.
Жителите на Бърдарски геран произхождат предимно от Стар Бешенов. В края на ХІХ век в селото се заселва и известен брой немци от Банат.

В селото има 2 католически църкви, една от които е била на енория от немско население , но за сьжаление тя е почти разрушена.

В селото свещеник е бил Евгени Босилков, който по скалъпено обвинение за антидържавна и шпионска дейност през 1953 година е осъден от комунистическата власт на смърт, а впоследствие, като мъченик на църквата, е обявен от папата за “блажен”!

Поради конфесионалната разлика контактите между жителите на Бърдарски геран и на околните православни села са изключително слаби и бърдарчани контактуват предимно с останалите католически села.

В селото има танцов състав, който изпълнява банатски танци. Също така те пеят на банатски български. За всеки празник те подготвят незабравими концерти, които се радват на много голям интерес от страна на жителите на селото.

Особеност на бита са и типичните за селото топли спални завивки, наречени дуни! Това са напълнени с гъши пух дебели, изключително меки и топли завивки. Пухът за тях се събирал, като всяка пролет са оскубвали пуха от гъските. Оттам е популярният в цяла България израз “Оскубах го (или ще те оскубя) като банатска гъска!”

Komentáre:

1) любезен 23 Август, 2008 в 4:21 am
НЕ НАРОД, А МЪРША! Добре че сте се отървали.

2) хипноза 23 Август, 2008 в 5:47 am
БГ държавата се отнася еднакво цинично към всички български граждани, банатските българи не са изключение. Съгласен съм с №1, любезен: просто сте късметлии че не сте тука. То и на нас края вече ни се вижда. Кака се казваше царицата която имала добро отношение към българите?

3) ОТВРАТЕН 23 Август, 2008 в 8:03 am
БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ОТ Т.Н ПРЕХОД СА АНГАЖИРАНИ ОСНОВНО ДА КРАДАТ.НЯМАТ ВРЕМЕ ЗА ДРУГО НАИ МАЛКО ЗА КАПКА ПТРИОТИЗЪМ.НАИ НАГЛОТО Е ЧЕ СЪЩИТЕ СЕГА ИСКАТ ДА НО УПРАВЛЯВАТ ОТНОВО. О НАРОДЕ МОИ ЗАСЛУЖАВАШ СИ СЪДБАТА,ИБЕРИ ГИ ПАК.

4) Anonymous 23 Август, 2008 в 11:04 am
да изсъхне дано този Марин...50 цирия да му излезат на гъза

5) чичата 23 Август, 2008 в 2:22 pm
лошото е че и турция остана без султан та няма кой да ни зароби

6) една българка от тази страна на Дунава 23 Август, 2008 в 7:50 pm
Да изпиташ гордост от това ,че има все още българи по света! Да се почувстваш българин ,когато прочетеш за банатските българи и да ти стане топло на душата!...Защото на нас ,тук в България ,вече не ни останаха сили за патриотизъм и гордост от принадлежността ни към народ и история. Останало ни е едно омерзение...

7) SK 24 Август, 2008 в 1:31 am
Едно младо момиче загива в катастрова в Чикаго. От посолството, или консулството не само, че не помогнаха да се изпрати трупът, но се и скараха когато потърсихме тяхното съдействие. Така че, това дето са поискали пари за двете книги не е нищо в сравнение.

8) До горния 24 Август, 2008 в 3:54 pm
Комунист, нещастен. Какво сравняваш ти, бе? Каква помощ от посолство искаш да изпращат трупове? Или има застраховка (а тя е задължителна), или няма. Като няма какво посолство да помага тук във возенето на трупове? И как може да сравняваш това с контактите с банатсктите българи? Става дума за култура, история, книги, а ти си пъхаш гагата с тъпи примери. Да се изкажеш като на всяка манджа мерудия. Стига си засирал форума с глупостите си. Крайно време е да те забранят вече.

9) До Идиот # 8 25 Август, 2008 в 12:21 am
Може да си много тъп, но не е задължително да се хвалиш с това.

10) SK 25 Август, 2008 в 12:30 am
Хора които нямат понятие от нищо обичат да си казват мнението. Трябва да кажа на #8, че няма такива иншуранси за изпращане на трупове от Америка за България. Знам обаче случай в който посолството на една мюсолманска държава в подобен случай, незабавно изпраща трупът на техен загинал гражданин до неговите близки извън Америка.

11) До горния безумец 25 Август, 2008 в 10:26 am
Безумец, всяка една медицинска застраховка при пътуване в чужбина включва депортиране на тялото при смърт. Всеки, който пътува до Америка си прави медицинска застраховка, може да не го пуснат на границата, ако няма. Дори оттук не пускат без застраховка. Престани да засираш форума с неграмотните си драсканици. Ти си за лечение, пич, стига си писал глупости.

12) Знаещ 25 Август, 2008 в 4:40 pm
1. Всяка нормална застраховка - туристическа, за злополука, медицинска и пр. - има клауца запренасяне натленни останки. 2. Посолството, респ. консулството може да нямат задължение запренасянето, но имат задължение да преведат смъртния акт на български, и да обяснят на превозвача какви са българските изисквания за запечатването на ковчега, каквои документи трябва да то съпровождат и пр.

13) Калоян - цар на българи и власи... 25 Август, 2008 в 5:16 pm
Да, хубаво е да се прочетат всички коментари. От 1 до 6 - темта е за банатските българи, а след това се караме за незнайно защо за труп от Америка (мир на душата му). Да ни прощават сънародниците ни от Румъния, ние ви обичаме. Просто вашите-нашите (чипровските) предци са общували с миньори от Саксония - работа, въстание и бягство за да се спасят, е и румънка да хареса българин. На кого ни оставихте, лесно ли ни е един с друг,а? P.S Да познавате случайно някоя друга румънка да харесва българин и да не е набор на Мария Тереза?

14) Г. Наков 26 Август, 2008 в 5:22 pm
До горния читател: ела ни на гости в Банат. Както пише в статията, издражката в Банат поемаме ние. Ще уредим и въпроса с румънката. Виждам, че си запознат с нашата история, което ме радва. Моят е-mail e: nakovg@yahoo.com. P.S. Искам само да уточня, че вицепрезидента Марин няма нищо общо с продаването на книги. Напротив, отнесъл се е много любезно към нас и е бил наш гост в Стар Бешенов при празнуването на 260 години от основаването на нашето училище. Футболния ни отбор „Победа” е получил подарък от него комплект екипи на националния ни отбор.

15) Анонимен - до Наков 26 Август, 2008 в 7:06 pm
Господин кмете, да Ви разкажа за едно родословно изследване, в което участвувах. Мой познат американец ме помоли да му помогна да си намери предците в България. Надяваше се да си намери корените поне до трето-четвърто коляно назад. Показа ми фотокопие от паспорта на прадядо си. Видях, че прадядото е бил роден в Бърдарски Геран, и казах на американеца: "Не до трето, а до тридесето коляно можеш да търсиш, защото вече знаем, че предците ти са избягали след Чипровското въстание в Банат, и са се върнали след Освобождението...". Много беше впечатален.

308

Sam purábutil málku na Virtuálnata biblioteka, pa za vu zamola da izporbati, dali utváde kakotu se páde ali ni i da mi ubáditi kako bi trebalu da pudubrimi!
Ás nisam báš náj májstur u web design i HTML, taj či nisam cigurin, dali se vidi dubre pud različni operacionni sistemi i sas različni browser-e. Aku nekuj srešte trudnusti, néka gji upiši, za da vida kako ij za právenji.

Ádresa ij http://www.nasaglas.link.ro/virtualnabiblioteka/index.htm

307

Emisijata Rádio Timišvár 24 august 2008 g.

Get this widget | Track details | eSnips Social DNA

306

Idin materiál publikuvan u spisánjétu EK,
broj 5 ud 1995 g., starnite 30 - 32.

305

Teorijata na čardata

Idin denj Gjurka ubjasneva na négva drugár Jákči „teorijata na čardata“:
- Vidiš li, Jákči. Teorijata ij tazi: idna čarda bivule moži da varvi ali da bega sas tazi skorust, s kujatu se buta náj-puléćija, náj-slábija ali náj-marzelivija bivul. A kugátu čárdata ij atakuvana ud divi dzveri ali ud luvčije, to parenj sa ubiti unezi bivule, kujatu sa nakraj čardata i kujatu ni sa tolkus jáći, za da begat izmegju parvite. Tuj zlamenuva naturálna selekcija, zaštotu, kača celu, čardata ni izgube ništu, a stánva sé po-barza i po-jáka, kátu sa ubiti furt náj-slábite ud megju bivulete. Saštu taj ij i sas čelešćija mozak: toj rábuti sas tazi skorust, kujatu ja ima náj-marzelivata mozačna kletka. A pu kaćétu se znáj, alkohola ubiva mozačnite kletći. Ama lel, pu kaćétu sam ti ubjasnil za čardata s bivule, to parenj za badat ubiti náj-slábite i náj-marzelivite mozačni kletći. Tojest, aku galtaš seku denj, zlamenuva či léku-puléku za se utarvéš ud náj-marzelivite mozačni kletći i toja mozak za rábuti s mlogu po-hubeve i po-barži. Sigá razbireš zašto, gá si piján, se usešteš po-hitar! No, já idi sigá, pa zami pu dve-tri pivi!

==========================================

10 hora kujatu pátat ud unikálni bolesti

1. Žinata, kujatu ima pu 200 orgázama na denj

Sarah Carmen ud Anglušku, 24 gudišna, páti ud sindroma PSAS (Permanent Sexual Arousal Syndrome) kojtu právi kravta da utváde u seksuálnite organe, a tuj neštu ja káre da ima bizbrojni orgázame. "Pu nekupać práva tolkus mlogu seks za da se uspukuja, či samáta ás se nasita, no tuj sámu za kasu vreme" - duma tá. "Za 6 meseca sam imála ud 150 du 200 orgázama na denj". Sarah se ij razdelila ud tejna bivšija prijatelj i sigá novija ji drugár se mači da "darži rázkača" s néja.

2. Maža, kojtu ni moži da se nagujé

John Perry ud Ilford, Essex, 59 gudišin, moži da jadé kakotu žéli i nikade ni se nagujéva. Toj páti ud lipodystrophija, kujatu právi négvotu telu da "izguri" barži sekakaj fel maznini. Sled distina gudini testvanji spedialistete sa iznamerili, či négvotu telu právi šést pate po-više insulina ud kolkutu normálnatu nivo. Kača dite toj ij bil dubélći, ama kulu 12 gudišna vazrast ij uslábnal nabarži.

3. Čeleka kojtu ni páti ud stuć

Olandezina Wim Hof, 48 gudišin, puznát još i kača The Iceman, ij čeleka, kojtu moži da se puti pud sneć! Prez január 1999 g. toj ij izbegal pulvina maraton na bos krák iz Antárktika. Tri gudini po-kasnu, ublekan sámu u gášte za pluvanji, ij izpluval 80 métera pud leda ud na Severnija poljus i sas tuj neštu ij bil zapisan u Knigata na recordite Guinness World Record; no toj ij gutov za novi predizvikvanjéta. Specialistete ni možat da si ubjasnat napalnu fenomena, otu takvizi nizći temperaturi sa fatálni za ubiknuvénite hora.

4.Ditetu kujétu ni moži da spi i sedi budnu 24 saháte

Tri gudišnotu dite Rhett Lamb páti ud idna redka malformácija zvána "chiari", u kujatu bázata na muzaka ij "natisnata" ud grebnjáka i pu tozi náčin sa stimulirani funkciji kaćétu kontrola na spanjátu. hurtuvanjétu i dr. Ditetu ij blo uperiranu i dofturete se nadevat, či skoru za moži i to da se rádva na sana.

5. Alergična na uda

Mládata Ashleigh Morris ud Melbourne, Austrálija, 19 gudišna, ni moži da se kapi, zaštotu ij alergična na udata. A aku se sluči da se uputi, tuj neštu ji nosi gulemi bulevi.

Tá ij alergična na uda ud sekakaj fel i na sekakva temperatura i sas tazi bolest tá žuvej ud katu ij blá na 14 gudini. Tejnata bolest ij mlogu redka i se zvé Aquagenic Urticaria.

6. Žinata kujatu ni zabráve

Prikazkata na 40 gudišnata AJ ij dosta interesna: aku si izberéš idna dáta ud sétnite 25 gudini o japitaš za néja, tá moži da ti izubádi detájle, či kako se ij slučilu na tozi denj i aku já ij imálu zabeležitelnu neštu. Tá moži da ubádi i kakaj denj se ij pádel na tazi dáta i kaćé ij blo vremeto. Puznáta kača "čelešćija kalindár", tazi žina, kujatu ij užénata, ij dubávila kodovotu ime AJ za da ji badi zapázin privátnija žuvot a tejnata "bolest" ij dubávila i tá idno ime: hyperthymestic syndrome.

7. Jadé sámu Tic-Tac

Natalie Cooper ud Oxford Road, Shepway, Maidstone, 17 gudišna, ima idna interesna bolest, kujatu ja káre da izbaljva homa makár kako jádenj. Sámu idno neštu moži da jadé, biz da ji izbaljva: bumbonete s menta Tic Tac! Dofturete ni možat da si ubjasnat tuj neštu a Natalie pati nadálja, zaštotu tá treba da se hráni prez idno cuhunče ugudinu u stumáka.

8. Muzikánta kojtu ni moži da zastán ud disanji

Chris Sands ud Lincoln, 24 gudišin, disa dosta častu: sé na okulu dve sekundi! A tuj mu se slučva pu nekupać i kugátu spi! Toj ij probal sekakaj fel cerve, ud različniu medecini pa du hipnoza i yoga, ama ništu ne gu upatilu. Chris, kojtu pejé u grupa Ebullient duma, či du sigá ij uspel da iznesé koncerte sámu čitir pate. Disanjétu ij počnalu za paruv pać prez september 2006 g., ij blo sprelu sled neku vreme i se ij zavarnalu prez február 2007 g. Sigá toj se nadeva, či sled idna operácija za moži da se udkupi ud tuj disanjé. Rekorda u disanji gu darži amerikánina Charles Osborne ud Anthon, Iowa, vaz kojtu disanjétu ij trájalu 68 gudini, ud 1922 g. du 1990 g.

9. Pádni ud smej

Mládata studenta Kay Underwood ud Barrow-upon-Soar, Leicestershire, 20 gudišna, páti ud katapeksija, kujétu zlamenuva či sekakaj fel emocija právi tejnata muskulatura da uslábni ud idnaž i tá pádni, katu moži da ustáni paralizirana na zemete vreme na nekolkus menute. Na Kay ji se slučva da badi paralizirana i pu 40 pate na denj, zaštotu se smejé dosta častu.

10. Žinata kujatu ij alergična na modernata tehnologija

Za mlogjije hora hurtuvanjétu na mobilnija telefonj ali gotvenjétu na mikrovalni sa ubiknuvéni neštá, kujatu sa část ud modernija žuvot na XXI-ja vek. No tezi neštá sa nivazmoži za 39 gudipnata Debbie Bird, zaštotu tá ij alergična na mobilnite telefone i na mikrovalnite.

Tá ij tolkus sensibilna na elektromagnitnite valni sazdádini ud različni aparáte (kompjutere, mobilni telefone i t.d.), či kožata ji se začarvi i klipáčete ji se nadujat du tri pate aku se namerva blizu du takvizi aparáte.