Sunday, April 04, 2010

522

I za da prudalža sas Bardársći gerán, etu i idna státija na balgarsći, báš za Velikdenj (ud unazi gudina)
http://marquez.blog.bg/turizam/2009/04/23/edin-razlichen-velikden.326094

Един различен Великден
23.04.2009
Автор: marquez

Тази година за Великден получаваме покана от наши приятели да го отпразнуваме заедно. Замисляме се сериозно, защото винаги сме го празнували в семеен кръг.
- Мислете, ние на 11 април пътуваме към нашето село, ако решите, заповядайте.
Ами идеята да отидем на ново място винаги е добре дошла. Замислям се сериозно, обаче в главата ми светва червената лампа. Взимам телефона и звъня на Ани.
- Ама чакай малко, че на 12 е Цветница, какъв ти Великден, Великден е следващия уикенд на 19 април има някаква грешка.
- Нееее, няма грешка с усмивка ми обяснява тя тогава е Католическия Великден.
Веднага във въображението ми изниква папата и площадът Свети Петър в Рим пълен с католически поклонници от сял свят.
- Пиши ни и нас. Съгласявам се веднага. Никога не сме присъствали на такова събитие.
Отиваме в село Бърдарски геран, което се намира на север от Враца и съвсем близо до Бяла Слатина. Докато пътуваме, нашата спътничка ни разказва за историята на селото и изобщо за банатските българи. Разказва доста увлекателно, защото 2та часа път от София до селото не ги усещаме.
Село Бърдарски геран е основано през 1887 година от банатски българи, потомци на бегълци от католическите села в Никополско и Свищовско. Избягали след погрома над Чипровското въстание през 1688г., българите-католици се заселват в областта Банат, тогава част от Австро - Унгарската империя. Според легендите през 1751 г., австрийската императрица Мария Тереза дарява земя на емигриралите от поробена България “толкова, колкото може да се обходи с кон от изгрев до залез слънце”. След Освобождението на България през 1878г., банатските българи се завръщат и част от тях основават Бърдарски геран. Жителите на селото произхождат предимно от Стар Бешенов, днешна Румъния.
След обяд влизаме в селото и след кратко запознаване с роднините излизаме на опознавателна обиколка с нашите любезни екскурзоводи. Като за начало са избрали да ни покажат етнографският музей. Наред с банатските носии и голямата глинена печка ”соба” най-силно впечатление ни правят типичните за селото големи възглавници “перни”, както и “дуните” - напълнени с гъши пух дебели, много меки и топли завивки. Пухът за тях се събирал, като всяка пролет са оскубвали пуха от гъските.
След музея ни показват типичните банатски къщи. Интересната архитектура на селото е дело на италианския архитект Форабоско, който е дошъл по молба на цар Фердинанд. Италианският инженер, конструирал железните мостове по Искърското дефиле, е направил и плана на селото с прави улици и къщи в унгарски стил - едноетажни, продълговати с островърх покрив.
На площада в селото има самолет, поставен в чест на екипажа на руски боен самолет, разбил се край селото по време на Втората световна война.
За десерт ни оставят католическият храм “Свети Йосиф”, най-големия в цялата Никополска епархия, с елементи от новоготическия стил, осветен тържествено през 1934г. Построяването и освещаването съвпадат с идването на най-известният енорист – свещеник д-р Евгений Босилков, който е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II през 1998г.
Евгений Босилков

Слънцето вече залязва, но интересното тепърва предстои.
В 22ч. храмът отваря врати за вечерната литургия. Запалваме свещи за здраве и сядаме плахо на пейките.
По време на месата разбирам, че снимането в църквата е нещо нормално и пристъпвам малко неуверено към първата пейка. Усещането е много по-вълнуващо на няколко метра от олтара. Снимам и слушам с интерес тълкуването на глави от стария завет.
За първи път посрещаме Възкресението Христово в християнски католически храм. Излизаме от църквата въодушевени, прибираме се изморени, но трудно заспивам, пренаситен от емоциите.
В неделя сутрин пием кафе в едно от кафенетата в центъра и с интерес наблюдаваме как цели семейства са се запътили към църквата за тържествената обедна меса. Това съм го виждал само по филмите. Точно в 10 часа камбаната бие и множеството пред църквата се оживява. Вратите се отварят тържествено и младият дякон кани хората да влязат. Ние също се отправяме натам.
Църквата днес изглежда различна, хората са многократно повече, няколко слънчеви лъча осветяват олтара. Литургията започва.
В съзнанието ми отново изниква папата. Представям си как той по същото време произнася “Urbi et Orbi” (към Града и към света) от балкона на базиликата Свети Петър в Рим. В католицизма това са думите, които придружават папската благословия към всички на Великден, Коледа и други редки случаи.
Папа Бенедикт XVI

Докато слушам с интерес от първата пейка успявам да уловя основните моменти от празничната меса.
След края на Великденската литургия всички се поздравяват и си прощават един на друг. Излизат пред църквата, разговарят с усмихнати лица и поздравяват познати и съседи по случай Възкресение Христово. Накрая идва и реда на козунака и великденските яйца.
* * *
kasnaprolet9999 - Беше ми интересно и вълнуващо, защото Евгени Босилков е от нашият род и всичко свързано с този велик човек много ме вълнува, убит е около 10 дена след моето раждане.
анонимен - Чудесно написано. Много ми е интересна тази религия - католицизъм. Била съм на едно кръщене в баптистка църква и една венчавка в католическа църква. Много са различни от православието. Имам приятели католици и протестанти, забавно е.
marquez - @ kasnaprolet9999 На нашата позната баща и ни разказа, че е слушал проповедите на Евгени Босилков и до сега не е виждал друг толкова магнетичен човек. На мен ми беше много интересно!
5. marquez - @ анонимен 3 В католическата църква говорят увлекателно и интересно, катедралите са красиви отвън, но православните църкви ми харесват повече като икони. Поне за мен са по-въздействащи.
bambola - :)
Нали казват че Бог е там, където има поне двама които вярват в него, независимо от религията. Аз мисля че и с един стига.
Интересен пост, макар да съм израстнала близо до това село никога не съм се срещала с католици в България. Заинтересува ме и това което казваш за архитектурата, ако можеш да сложиш още снимки :)
От години ходя само в католически църкви без да съм католичка, кръстя се по наш си начин,зареждам батериите, не знам дали е много по-различно, каноните на религията са за религиозните, на вярващите ни стига едно небе.
Като се замисля, една малка България с население почти колкото града в които живея а колко неща не знаем за нея.
lubara - Поздрави! Интересно, завладяващо. Това е недоброто на интернета, виждаш толкова места, които са интересни. Дори в страната ни. И няма да ги посетиш, просто времето не достига.
Но пак си доволен, защото съпоставяш своето скитане и си казваш, е, не всичко може да се види. Желанието е важно!
tili - Чудесен репортаж! Всичко е точно, ясно и прекрасно! Където са двама и трима в Негово име - там е и Той!
marquez - @ bambola Решили сме да отидем пак до там и този път да наблегнем на архитектурата. Ще споделя снимки в някой следващ пост.
marquez - @ lubara Ако се погледне от друга гледна точка, това може и да му е хубавото на нета. Чрез фотографията пътуваш навсякъде по света! Има такива фотографии спиращи дъха и фотографи попаднали (колкото и банално да звучи) по точното време на точното място! Поздрав!

0 Comments:

Post a Comment

<< Home