Те учат литературен български. И искат да учат още. Банална новина, ако обаче не се намирахме на 40 километра от Белград, в равната Войводина – толкова равна, че е под нивото на Дунава. Тук от 140 години живеят българи, които искат да допълнят своя пълкянски, или павликянски диалект с литературен български.
Василчин: - Децата, а и не само децата учат майчин език. Нашата функция е такава: без езика не може да се запази националната ни идентичност. Езикът и вярата.
Отец Тамаш: - Тук владее мир. И аз се опитвам да бъда с всички истински пастир, както казват думите Исусови. Е, пълкянският български не ми е съвършен, но за 4 години много научих.
Банатските българи-католици се заселват тук през 1868, идвайки от сегашна Румъния. Потомци на бежанците от Чипровското въстание 2 века по-рано, те живеят заедно с унгарци, сърби и дори словаци в Иваново, село с хиляда жители. Молят се заедно в селската църква “Свети Венделин”, при свещеника-унгарец.
Отец Тамаш: - Главно стари хора идват в църквата. Иначе българите са богобоязливи, добри хора, които не се отричат от вярата си. Е, такива са и унгарците тук.
В Иваново, на 400 километра от българската граница, вървят коли с български номера. Хората гледат към България: Кандидатстват за паспорти и университети, общуват с български организации, но искат да останат тук, в Банат.
Преди 3 години България е изпратила учител по майчин език – и днес, от клас с 9 деца в селското училище, 8 са се записали на български.
Децата попиват вестите от България, а Петър Василчин и хората му се опитват да преборят бюрокрацията, за да може майчиният език да се учи повече. В салона е студено, но децата не се плашат от репетицията. Казват, че им харесва да пеят на български.
Тема на деня Архив Видео Теми от предаването Визитна картичка
1 Comments:
http://news.bnt.bg/content/view/full/212597
Българи далеч от България - репортаж от Войводина
Те учат литературен български. И искат да учат още. Банална новина, ако обаче не се намирахме на 40 километра от Белград, в равната Войводина – толкова равна, че е под нивото на Дунава. Тук от 140 години живеят българи, които искат да допълнят своя пълкянски, или павликянски диалект с литературен български.
Василчин:
- Децата, а и не само децата учат майчин език. Нашата функция е такава: без езика не може да се запази националната ни идентичност. Езикът и вярата.
Отец Тамаш:
- Тук владее мир. И аз се опитвам да бъда с всички истински пастир, както казват думите Исусови. Е, пълкянският български не ми е съвършен, но за 4 години много научих.
Банатските българи-католици се заселват тук през 1868, идвайки от сегашна Румъния. Потомци на бежанците от Чипровското въстание 2 века по-рано, те живеят заедно с унгарци, сърби и дори словаци в Иваново, село с хиляда жители. Молят се заедно в селската църква “Свети Венделин”, при свещеника-унгарец.
Отец Тамаш:
- Главно стари хора идват в църквата. Иначе българите са богобоязливи, добри хора, които не се отричат от вярата си. Е, такива са и унгарците тук.
В Иваново, на 400 километра от българската граница, вървят коли с български номера. Хората гледат към България: Кандидатстват за паспорти и университети, общуват с български организации, но искат да останат тук, в Банат.
Преди 3 години България е изпратила учител по майчин език – и днес, от клас с 9 деца в селското училище, 8 са се записали на български.
Децата попиват вестите от България, а Петър Василчин и хората му се опитват да преборят бюрокрацията, за да може майчиният език да се учи повече. В салона е студено, но децата не се плашат от репетицията. Казват, че им харесва да пеят на български.
Тема на деня
Архив
Видео
Теми от предаването
Визитна картичка
© 2004 - 2008 Българска национална телевизия
Post a Comment
<< Home