275

Etu neštu interesnu ud nuvinata BG Sever, Broj 24/2007, starnata 11
Излиза в петък.
Разпространява се в Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Враца, Монтана и Видин.
(http://www.bgsever.info/br-24_2007/stranici/str-11.htm)

Бърдарски геран - най-голямото и уникално банатско село у нас
Потомците на българите католици от Чипровци свято пазят своята история
Цветана ЕВГЕНИЕВА

В края на май жителите на Бърдарски геран, община Бяла Слатина, наследници на така наречените банатски българи, честваха подобаващо 120 години от основаването на селото. Със своите 1.020 души население то е най-голямото банатско село в страната и най-уникалното, защото се различава коренно по старинния говор, по носиите, които не стоят само в раклите, по обичаите и по това, че хората ревностно поддържат своята католическа вяра. Оригиналните традиции, много от които се срещат само тук, продължават да предизвикват интереса на етнографи, краеведи и учени.
Издържахме дни на погром, терор и насилие, но успяхме да запазим своя бит, култура и българско самосъзнание, с гордост твърди кметът Дамян Монов. И добавя, че всеки българин би трябвало да стигне и да види тази историческа светиня.
Началото й е през 1887 година, когато 14 семейства от завръщащите се от Банат в освободената родина българи, водени от мъката по отечеството, решават да се заселят в местността Бърдарски геран, намираща се по пътя от Бяла Слатина за Оряхово. Те избират това място сред полето, на което имало голям хан и кладенец, докато други преселници се насочили към с. Драгомирово, Свищовско, с. Асеново, Никополско, с. Гостиля и с. Брегаре, Плевенско. През годините към заселниците в Бърдарски геран се присъединяват други банатски българи, а в началото на ХХ век и няколко немски семейства.
Коренът на това население, свързано с възникването на павликяно-богомилството, е в Чипровци.
След погрома на Чипровското въстание през 1688 г. много от жителите му се заселват във Влашко, където то от по-рано е известно на влашките князе, дали му привилегии като търговци. Част от тях се установявят в област Банат, сега поделена като територия между Румъния и бивша Югославия, а до 1918 г. намираща се в пределите на Австро-Унгария. В тази област се оформят две големи български общини - Бешенов (откъдето идват първите заселници на Бърдарски геран) и Винга. От смесването с емиграционния поток от Свищовско-Никополско, се формира днешното банатско българско население. В условията на многоцветната среда от унгарци, румънци, немци и сърби, то успява да съхрани българското начало, като самобитността на народния му фолклор черпи вдъхновение и образци от старобългарското народно творчество. За запазване на българското самосъзнание допринасят и десетките високообразовани учители, интелектуалци, прависти, агрономи, поети, музиканти, изследователи на историята. То се съхранява и поради забраната тогава българското население да се смесва с друго от верски съображения или, ако това се случи, "чужденецът" трябва да приеме българска народност.
Според кмета Монов душевността на банатчани е сложна сплав от стари павликянски традиции, свързани с принадлежността към католическия свят. Но те единствени от многобройните павликяни по българските земи запазват съзнание за миналото си. Все още палят огньове на кръстопът и правят шествие за дъжд.
И до днес скубят гъските и гъшат с тях дюшеците, възглавниците и юрганите, за да спят сладко и спокойно. Жив е и обичаят "убиванье" (колене) на прасета в началото на декември. На него се канят всички роднини, като всеки от тях извършва определена работа по приготвянето на месото. Прасето се пробожда с нож в сърцето, за да му изтече кръвта. След това се пърли със слама, полива се с топла вода и се изстъргва с нож. Тънката сланина се отделя, а дебелата се топи на мас. Кръвта се събира и от нея се прави кървавица. От варени кожи и от месо от главата се прави баба, а от варени дреболии - маюшки. Наденицата (кълбъсъта) се прави от кълцано или смляно месо.
Но местното население от съседните села най-много се удивлява на голямата обща култура на бърдарчани (образовани, владеят по няколко езика) и най-вече на земеделските им умения. За първи път след освобождението на България тук се въвежда модерно обработване на земята и развитие на коневъдството. Първите земеделски машини и нови сортове земеделски култури у нас се внасят от банатчани, които скоро прославят новоосвободената държава на големи изложения в Брюксел, Париж, Ню Йорк, Кайро. Използването на конската тяга значително улеснявало труда им, за разлика от съседните села, където обработвали земята с дървени рала и използвали волски коли. Скоро селото и районът се превръщат в символ за рационално земеделие. На особена почит били и "матките" (пчелите). С пчелния восък банатчани изплащали задълженията си към църквата. На католическа служба доменът никога не пропускал да чете за здраве на матките.
Освен къщата, той ръсел с благословена вода и работливите пчелички, за да пълнят кошницата с мед. Ако се случело непослушен рояк да избяга, с крясъци го принуждавали да се спре на дърво, прибирали го в натрита с маточина кошница и над пчелното семейство нахлузвали нова извезана фуста на млада невеста. Матките вече нямало да напускат кошера, тъй като децата не напускат майките си. Пчеларството се предавало по наследство и било на почит. Банатските българи вярвали, че пчелата е сътворена от Бога, за да носи здраве. Според тях медът има небесен произход, затова не се разваля. През медния четвъртък (отбелязва се една седмица преди Коледа) пчеларите изнасяли на тържището грънците с меда. Обичаят повелявал медът да се вземе в нов съд за големия празник. На Бъдни вечер след молитвата бабата натопявала глава чесън в мед и давала на децата да вкусят, за да са здрави през годината. И сега в ъгъла на почти всеки двор, несмущавани от присъствието на добитъка и скрити от хорските очи, се подреждат къщичките на матките - кошерите.
Удивителното на с. Бърдарски геран са широките прави улици, които се събират на централния площад. И къщите. Те са еднотипни - едноетажни, продълговати с островърх покрив. Кметът Монов изброява три вида - дългя (успоредно на граничната линия със съседен двор), крива (на кьошек) и къща "пукрай пъте" (успоредно на улицата). Боядисват се с гасена вар и пясък, а цокълът - с черна или тъмнокафява боя или сажди. Къщата се състои от гулема соба (гостна), пруст и собче (дневна стая - кухня) и пустрея (стряха - лятна стая). Към нея има допълнителни помещения - килер, тавань и пудрум (изба). Такава е къщата и на Перо Валаче, в която ни посреща баба Иванка Славова. Пред белите дантелени пердета греят кървавочервените цветчета на мушкатото и ни приканват да влезем. Гулемата соба е като че ли част от етнографски музей.
Тя е богато обзаведена, защото е за гости. На двете високи легла огромни възглавници са надули бузи, опасани с къдри. Наричат се перни, защото са пълни с пера или пух от гъски. Така са приготвени и завивките, затова тук отглеждат много гъски. Но погледът привлича един красив скрин, казват му алмар, в който се съхраняват новите дрехи на стопаните. Най-отгоре грее автентична банатска женска носия. Баба Иванка изброява частите от нея - шурица (богато украсена със сърма престилка), лайбер (елече), кабанца (връхна дреха), пептарче (кожено елече). Цялото облекло е украсено с избродирани шевици и талире (австрийски сребърни монети талери) и дукате (австрийски златни монети). Най-важният атрибут към красивата носия е богато украсената шапка от три части - основна и над ушите. Мъжката паралия е по-скромна и е черна кастронена. Но в дрехата преобладава бялото. Най-пищен е украсеният кожух (бунда), под който понякога се слага пош (вратовръзка).
В банатския говор преобладават елементите от диалекта на свищовските католици. Но заетите от чужди езици думи не променят българската му природа, защото основният речников фонд е запазил славянския си характер. Ето как звучи в устата на баба Иванка той: "Нъ един челекъ съ му уткраднъли гъските, пъ ги тръсил, тръсил, пъ се й утказъл. Пъ нъ сутренъть, кът и станъл, пъ ко дъ види..."
Звън на камбана ни приканва да влезем в католическата църква "Св. Йосиф", която е нещо като емблема на с. Бърдарски геран. Кулата й е пробила небето и разнася меден звън над цялата околност. Но вместо очакван свещеник в черно, ни посрещна красива млада жена, сестра Мария Магдалена. Целият й разказ се завърта около портрета на Евгений Босилков, канонизиран за светец при посещението на папа Йоан Павел Втори в България през 2002 г. В продължение на 12 години той е служил като енорийски свещеник в тази църква. Ерудиран учен (изучавал философия, риторика и богословие в Холандия и Белгия, защитил докторска дисертация в Рим) и деен проповедник, Босилков е останал в паметта на хората и като изкусен певец, създател и диригент на детския хор, основател на първия футболен отбор в селото. Местните хора, включително и по-младите, са вярващи. При посещението на Светия отец в България представителна група от селото се срещна с него в град Раковски и му поднесе много дарове, а когато почина в началото на април 2005 г., Бърдарски геран почете паметта му с траурни литургии в тази църква, отслужени от свещеник Асен Генов. Всички скърбим за папа Йоан Павел Втори, защото той беше славянин с широка душа, радетел за обединението на християните, мъдър и много милосърден, обяснява Монов.
Към църквата и сега продължава да действа неделно училище, в което децата изучават католическата религия на своите деди и бащи. Но го няма вече, или по-скоро отдавна е потрошено, някогашното немско училище към женския католически манастир на монахините кармелитки. Те учели децата на типичните за германците ценности - чистота, ред, дисциплина, отговорност. Няма ги и многобройните уютни кръчми от миналото, в които звучала музиката на прочутия банатски цигулар Трънкул и на други музиканти, които сами си правели сладкогласните цигулки. В едно от тези заведения, кръчмата на Матис Щерингер, е основано читалището на Бърдарски геран, а после преместено в къщата на дядо Перо Киларва. За 120-годишния юбилей на селото читалище "Съединение" е напълно обновено, като в ремонта му са вложени над 40 000 лева. То и днес е духовното средище за млади и стари. Това доказа и тричасовият празничен концерт, в който един след друг излизаха на сцената детски и възрастни художествени състави. От най-малките бърдарци от ЦДГ "Радост" през учениците на ОУ "Христо Ботев" и мъжкият хор до танцовия състав на читалището. Песните и танците на бърдарчани са също уникални. Те винаги се съпровождат от инструментална музика, изпълнявана от малък оркестър - цигулка, кларинет и контрабас или акордеон. Най-хубавите песни са посветени на банатската сватба,
сред които блести като перла "Тръгна Неда с Ивана", и на Коледа. Въпреки че танците на бърдарчани приличат на румънските и унгарските, те носят своята оригиналност в начина на движение. Например в танца "На мамень" мъжете се нареждат в права линия и известно време танцуват сами. След това канят жените, хващат се за ръка и се движат напред-назад. Жените играят по-спокойно, мъжете "цъкат" с ботушите. "На въртеж" следва след "маменьето", като мъжете въртят партньорките си наляво-надясно. Всичко това оцветено от невероятните багри на женските костюми и черно-белите движения на мъжките.
В нова премяна за юбилея са и сградите на кметството, пощата и потребителната кооперация, основното училище и детската градина. С финансовата помощ на АЕЦ "Козлодуй" за над 100.000 лева е извършено цялостно саниране и подмяна на дограмата на Дома за деца без родителска грижа. Но хората най-много се радват на обновената музейна сбирка, документалната история на селото и, разбира се, на ремонтирания път до Бяла Слатина. По него за празника преминаха скъпите на Бърдарски геран гости от с. Иваново - Събрия, и Стар Бешенов - Румъния, както и от никополските, свищовските и плевенските села.
Днес Бърдарски геран е красиво българско село със свой уникален облик, за което са мечтали дедите ни, посочва не без гордост кметът Дамян Монов. Според него това е доказателство, че когато се действа със задружни усилия и обич към родното място, резултатите винаги са добри. Жителите се зарадваха от сърце на щедрите подаръци, получени от община Бяла Слатина - електрическа косачка и DVD-уредба за читалището, от народния представител Христина Христова, която подари на 10 деца почивка в Поморие, от областния управител и чуждестранните гости. А когато в началото на празничния концерт прозвуча химнът на Бърдарски геран, всички станаха на крака и с ръка на сърце благодариха на своите предци, открили преди 120 години това прелестно място за свой нов дом.