Thursday, December 04, 2008

356

ÁNKA ij na parvotu mestu!
Išta da zafálem na sate, kujatu sa votirali za nášta Ánka Petrov. Pu kaćétu pukázva klasácijata, tá ij stignala na parvotu mestu za meseca november.
BRAVO, ÁNKA!
1. Petrov Anca Agneta 6.78
din 36 voturi
2. Diaconu Diana 6.62
din 5 voturi
3. Ilie Andreea 6.58
din 6 voturi

3 Comments:

Anonymous Anonymous said...

DW-WORLD: Банатските българи

http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3810895,00.html
България | 24.11.2008

Банатските българи
Култура и общество | 19.11.2008
Дойче Веле посвещава серия от материали на банатските българи, живеещи в румънската част на Банат. В следващите редове кореспондентът ни Стилиян Деянов представя селата, които е посетил и хората, които е срещнал там.
Банат е област, разделена между Румъния и Сърбия, а малка част от нея е на територията на днешна Унгария. Там от векове съжителстват множество етноси, сред които румънци, сърби, унгарци, роми, германци и българи.
В поредица от репортажи и интервюта кореспондентът на Дойче Веле в Букурещ Стилиян Деянов представя банатските българи, живеещи на територията на румънската част от Банат. Във фокуса на интереса са историята, идентичността, религията, езикът и делникът на банатските българи в Румъния.

Румънският Банат
подслонява най-голямата част от банатските българи. Двете основни български селища в румънския Банат са Стар Бешенов и Винга. Стар Бешенов или Стар Бишнов (според местния говор) се намира в най-западната част на Румъния – само на няколко километра от унгарската и от сръбската граница. Селото е далеч от всички големи пътища и затова там се е запазила най-добре общността на банатските българи, които съставляват над 80% от четирихилядното население.
Другото село – Винга - се намира малко по на изток, на главния път между Тимишоара и Арад. Големият път е отнесъл в миналото затвореното патриархално общество на банатските българи. Сега банатските българи са едва 500 души от шестхилядното население на селото. От пътя за Арад и Будапеща, по който всеки ден минават хиляди български шофьори, се вижда великолепната готическа катедрала на Винга, висока над 60 метра – една от най-големите в областта. За нея казват, че е била построена само за две години в края на 19-ти век, с даренията и труда на банатските българи.
За банатските българи са писани множество научни трудове, самите те издават вестници и списания, поддържат блогове и присъстват активно в медийното пространство. При все това, като че ли публиката в България все още не познава достатъчно тази толкова интересна общност, която някои дори, може би неволно, са склонни да объркват с тази на бесарабските българи.
Идентичността на банатските българи
е пъстра като в калейдоскоп – те са едновременно католици, павликяни, българи и, разбира се, банатчани. Не случайно и преселилите се обратно в България банатски българи остават банатчани – понятие, което като че ли е символ на толерантността. Банат е един вид ненационална утопия: областта е разделена между няколко държави, няколко етноса и няколко вероизповедания, а нейните жители живеят заедно, обединени от чувството, че са деца на Банат.
Историята на банатските българи
Култура и общество | 20.11.2008
Историята на банатските българи е всъщност история на техните преселения. Това обяснява до голяма степен сложната идентичност на тези хора, които са едновременно католици, банатчани, българи и павликяни. Ето подробности:
Българите в Банат живеят на тази територия от 270 години. Тогава те основават двете свои основни селища – Стар Бешенов през 1738 година и Винга три години по-късно. Това става благодарение на заселническата политика на Хабсбургската империя, която им предоставя земи след победата на Евгени Савойски срещу Османската империя и оттеглянето на турците от тази област.Затова те периодически разселват част от населението си по територията на целия Банат и основават редица колонии.
След освобождението през 1878 година част от тях се преселват обратно в България – техните села са Бърдарски Геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново.
Политиката на отделните държави и подялбата на Банат между Румъния и Сърбия след Първата световна война поставя редица проблеми пред запазването на общността на банатските българи.
Днес в България живеят около 6000 банатски българи, в Румъния около 7000, а в Сърбия – около 3000.
Стилиян Деянов, Букурещ
българи в Румъния.
Аудио и видео файлове по темата
Audio: Идентичността на банатските българи
Audio: Езикът, на който говорят банатските българи се различава от българския език, тъй като е еволюирал 270 години в друга среда. На този език съществува литература, издават се вестници и списания, използва се в богослужението и дори в интернет. Неговата азбука е латиницата. Кореспондентът ни в Румъния разговаря по тази тема с кмета на българското банатско село Стар Бешенов.
Audio: В интервю за Дойче Веле католическият свещеник на банатските българи в село Стар Бешенов Йоан Василчин говори за етническата и религиозната толерантност в Банат и за връзките, които селото поддържа с България.
Audio: Кметът на банатското село Стар Бешенов счита, че България трябва да изгради целенасочена политика за българите, живеещи в чужбина, каквато в момента липсва.
Audio: В края на 17-ти век жителите на Чипровци напускат пределите на османската империя, а след тях тръгват и жителите на някои павликянски села от Северна България. Първоначално те се заселват във Влашко, в района около Крайова, а през първата половина на 18-ти век се преместват в Банат. Нашият кореспондент в Румъния говори за историята на банатските българи с кмета на Стар Бешенов.
Audio: В напреднала фаза се намира подготовката за създаването на българско консулство в румънския град Тимишоара. Детайли за проекта ни разкрива кметът на българското банатско село Стар Бешенов.
Audio: Кореспондентът ни в Букурещ Стилиян Деянов разговаря за румънската политика спрямо малцинствата с Георги Наков, кмет на българското банатско село Стар Бешенов и член на Съюза на банатските българи в Румъния.
Audio: В следващото интервю кореспондентът ни в Румъния разговаря с разотиващите се миряни след края на неделната литургията в село Стар Бешенов в румънския Банат. По-възрастните разказват как е било едно време, а също и какво знаят за съвременна България.
Audio: Българското банатско село Стар Бешенов има голяма барокова черква, която всяка неделя е пълна с вярващи. На службата се събират около хиляда души – една четвърт от населението на селото. Според местните хора католическата вяра е запазила общността на банатските българи през вековете. Всеки присъствал на тази служба поне веднъж разбира защо те казват това. Предлагаме кратък откъс от този спектакъл.
Audio: Неделната служба в българското банатско село Стар Бешенов събира много хора и голямата черква е пълна не само по празник. Всички са облекли официалните си дрехи. Младите хора, които учат извън селото, често се прибират и много от тях присъстват на службата. Кореспондентът ни в Румъния разговаря с разотиващите се миряни след края на литургията.
Audio: В поредицата ни за банатските българи в Румъния ви предлагаме едно интересно лингвистично преживяване – интервю с треньора по футбол на село Стар Бешенов, който говори на неподправения местен език – наричан банатски български или павликянски.
Audio: Интервю с ръководителката на танцовия състав на село Стар Бешенов. Тя е изпратена в Банат с четиригодишен мандат от министерството на образованието и науката.
Audio: Село Винга се намира между румънските градове Тимишоара и Арад. В началото на 18-ти век то е заселено от българи от Чипровци. Те дълго са били мнозинство в това село, което обаче постепенно се превръща в характерна за Банат мултиетническа общност. Сега от осем-хилядното население на селото са останали 500 банатски българи. С един от тях разговаря кореспондентът ни в Румъния Стилиян Деянов.
Audio: Музика от село Стар Бешенов

11:45 AM, December 07, 2008  
Anonymous Anonymous said...

Bravo, Anka!!!

Mlogu se radvam, chi nashta Anka ij na parvotu mestu. Sam mislil. chi tozi ij balgarscija barjak, no katu sam pugladel po-vnimatelnu, sam sapcasal, chi Anka razviva italjanscija barjak. No za mene (i misla, chi i za sate drugjijete istensci balgare), neka da ustani taj kacetu izparvu sam bil videl, to jest balgarscija barjak...

Hajdat sinca da puddarzhemi nashta Anka!

4:29 PM, December 07, 2008  
Anonymous 云南信息港游戏 said...

Very rich and interesting articles, good BLOG!

6:41 PM, January 06, 2009  

Post a Comment

Links to this post:

Create a Link

<< Home