SVETA UD PUKRAJ NÁMU

684

2012-02-08T23:02:00.003+02:00

Náša glás, broj 3 ud 2012 g.
http://www.mediafire.com/file/3rdc5qe9psnr9z8/ng201203net.pdf

683

2012-02-08T12:09:00.000+02:00

Emisijata TV Arád ud 18 február 2012 g.

682

2012-02-06T15:25:00.000+02:00

Emisijata TV Arád ud 4 február 2012 g.

681

2012-01-26T14:06:00.002+02:00

Náša glás, broj 02 ud 2012 g.
http://www.mediafire.com/file/f9a01whvsvcuz72/NG201202net.pdf

680

2012-01-16T00:24:00.001+02:00

Emisijata TV Arád ud 14 január 2012 g.

679

2012-01-15T10:14:00.001+02:00

Kako pátat nášte hora pu sveta gá se zamat sámul sled GPS...

Illegal immigration, Border Patrol chopper helps locate couple lost in -25' weather

Stephen J. Lee
Grand Forks Herald
Published Tuesday, January 27, 2009

A Grand Forks couple looking for a new home got lost and stuck Tuesday night in Steele County, west of Hatton, N.D.

It took sheriff's departments from four counties, a friendly farmer and a U.S. Border Patrol helicopter to find the two and get them to safety in wind chills near 25 below.
The call came in at 5:43 p.m. Tuesday to the Grand Forks County dispatch center.
Miky Telbis, a graduate student in UND's education school, told the dispatcher he and his wife, Manuela, were stuck in the ditch of a dirt road somewhere not far from Aneta, N.D. They had been out looking for a house to live in and got lost, said Steele County Sheriff Wayne Beckman, who ended up in charge of the search because the couple was about a mile inside the northern border of his jurisdiction.
The problem had been that the couple followed the directions from their Global Positioning System mapping feature, which don't always work so well in the rural areas of Steele County, Beckman said. The GPS directed the couple down a township road that turned into a snow-filled prairie road.
After Grand Forks County deputies couldn't locate the couple, they called Steele County, and soon deputies from Nelson and Griggs counties got involved.
"He knew he was approximately 15 miles from Aneta, but we could not find the location", Beckman said.
One problem was the car was stuck in a low area and Telbis' cell phone and GPS locator system weren't getting good reception from cell towers and searchers.
The U.S. Border patrol put up a helicopter to search.
Telbis told authorities his car, a Crown Victoria that had once been a police cruiser, was running and the hazard lights were blinking, Beckman said.
Finally, Telbis walked to the top of a nearby hill and that gave his cell phone the added connectivity to serve as a beacon for searchers.
About 9:30 p.m., the helicopter finally spotted the couple. They were about nine miles west of Hatton, near Sharon, N.D.
Soon, deputies were on the scene and a nearby farmer, Knut Thorsgard, was drafted to pull out the car and sent the couple on their way back to Grand Forks.
"They had two family dogs in the back", Beckman said. "They were fine, had plenty of winter clothing and half a tank of gas left".
But it could have been bad, he said.
Steele County is not small and has only 2,000 people, so there is plenty of empty countryside with roads that are only maintained minimally or not at all during the winter.
"They were very lucky. At the time it was 4 below, and the wind was about 15 mph", Beckman said.
Reach Lee at (701) 780-1237; (800) 477-6572, ext. 237; or send e-mail to slee@gfherald.com.

https://secure.forumcomm.com/?publisher_ID=40&article_id=104261
https://secure.forumcomm.com/?publisher_ID=40&article_id=103933

678

2012-01-12T10:51:00.003+02:00

Náša glás, broj 01 ud 2012 g.
http://www.mediafire.com/file/5pbr1r1p577nc9a/ng201201net.pdf

677

2011-12-31T23:28:00.000+02:00

Emisijata TV Arád ud 31 december 2011 g.

676

2011-12-26T09:05:00.001+02:00

Emisijata TV Arád ud 24 december 2011 g.

675

2011-12-15T13:05:00.002+02:00

Náša glás, broj 23-24 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/991hh4t7d25tw75/ng201123net.pdf

674

2011-12-14T15:24:00.002+02:00

Emisijata TV Arád ud 17 december 2011 g.

673

2011-12-08T10:54:00.001+02:00

Literaturna miselj, broj 4-6/2011 g.
http://www.mediafire.com/download.php?ey75tqyae7t01lh

672

2011-12-06T16:34:00.002+02:00

Emisijata TV Arád ud november 2011 g.

Emisijata TV Arád ud december 2012 g.

671

2011-11-23T15:41:00.002+02:00

Náša glás, broj 22 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/tb216fxb4x71bnb/Nasa_glas_22_2011.pdf

670

2011-11-22T13:53:00.000+02:00

Emisijata TV Arád ud oktober 2011 g.

669

2011-11-10T11:15:00.003+02:00

Náša glás, broj 21 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/88ozute7h2yxoc7/ng201121net.pdf

668

2011-11-07T14:15:00.005+02:00

Emisijata "Audienţa regională" ud na TVT '89
ud čitvartak, 3 november 2011 g.
pusveténa na sélutu Stár Bišnov
na kujatu ij bil pukánat birova i počentija konsul
na R. Balgárija u Timišvár Gjusi NÁKOV

667

2011-10-26T15:18:00.002+03:00

Náša glás, broj 20 ud 2011 g.

http://www.mediafire.com/file/lcb0h2sp9u90cgf/NG201120net.pdf

666

2011-10-25T15:50:00.000+03:00

Emisijata "Petrecem k lumea" ud na Antena 2 ud 23 oktober 2011 g.
http://www.antena2.ro/video/petrecem-k-lumea_5621
Sa bili pukánati: deputáta Nikola MIRKOVIČ, pevicata Marijka HAJLEMÁS, instruktora Páli VELČOV i idin balgarsći ansámbal ud Targovište.

665

2011-10-25T12:50:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud september 2011 g.

664

2011-10-13T06:16:00.002+03:00

Náša glás, broj 19 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/a75kjsxehudbdma/ng201119net.pdf

663

2011-09-29T10:52:00.000+03:00

Náša glás, broj 18 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/50jvcerw507q359/ng201118net.pdf

662

2011-09-15T09:41:00.002+03:00

Náša glás, broj 17 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/0xo2rvm1bfgrv2g/ng201117net.pdf

661

2011-08-31T15:16:00.002+03:00

Náša glás, broj 16 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/68tzj0qegtupelm/ng201116net.pdf

660

2011-08-28T16:26:00.006+03:00

Ud Jáni Négva smi dubávili tuje svetiče, kujétu predstáve Parvija ártéz ud Stár Bišnov, kojtu ij tékal prez 4 cuhune. Toj se ij namerval na pazarištitu ud Bišnov, pukraj ćipa na nekupaćšnotu mestu na Sveti Iván. Kaštata kujatu se vidi ij dnéšnotu sedálište na policijata. Svetičitu ij blo publikuvanu i u Náša glás, broj 12 ud august 1990, na 4-ta starna.

* * *

Pá Jáni mu naznajeva, či na ebay se purdáva idna nusija ud Vinga. Tá ij predstávina taje: „Extremely rare folk costume of the Banat Bulgarian“, i se purdáva za 899.99 USD (plus 44 USD poštálni táksi).
Pud svetičitata ima i idno kasu predstávenji na anglušći jazić: Banat Bulgarians Bulgarian immigrants are those who live in the historic district Banat. When this area was under Austro-Hungary, these Bulgarians are known as "the yuzhnoungarski Bulgarians."They themselves call each other "Paulicians" or the local dialect"Pavlikene", "palkene" and "paulkene" as derived from theBulgarians Paulicians. In academic circles they are known as"Banat Bulgarians". After liberation, some of them return homeand the surrounding population here started calling them"banatchani". After resettlement in the Austrian Empire, Banat Bulgariansformed a separate Bulgarian ethno-religious group with its own distinctive features. These are our countrymen professCatholicism, speak their own dialect, written in Latin letters andhave original material and spiritual culture, strongly influenced bylocal Hungarian, German, Romanian and Serb. Therefore the group of Banat Bulgarians do not belong those Bulgariansgardeners who settled in the Banat cities in 18th and 19th centuries, who are Orthodox. Banat Bulgarians to not applykrashovanite who are also Catholics of Bulgarian origin, but due to the long Croatian religious and cultural impact are as a separate Slavic ethnic group.
Sorry colleagues that I could not do more - better pictures to see -well the beauty of this costume. Pride is for my collection. Costume is complete and in perfect condition, absolutely all elements are perfectly preserved in its authentic form. Only a few remarks jacket - fine fabric which is made in places it is broken , but as it adds even more charm to the costume.
Bride's dress is - a young woman bound and festive. This costume is a compilation of fine fabrics and beautiful elements. Apron, hat and jacket are like artwork. But ladies and gentlemen hat is the top of the embroidery technique in entanglement and metal thread embroidery - silver is known that only ethnic group Bulgari.
Naturally, this technique is jealously kept secret.
Costume dating from the late 19th century, and assuming that the system of assessment of rarity is 10, this suit is 10.
Here are the dimensions of the suit - shoulder width - 13.4 inches, width of the bust - 17.3 inches, waist width - 13.4 inches,sleeve length - 20.5 inches, total length of the costume - 43.3inches.
If any of you wishes - detailed images of items - please have at your disposal.
Thank you for your interest in colleagues, and please see my other costumes from Bulgaria.
Thank you.

Adresa na kojtu moži da se licitirva ij: http://www.ebay.com.au

659

2011-08-12T12:28:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud 10 august 2011 g.

658

2011-08-10T15:46:00.002+03:00

Náša glás, broj 15 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/?2d82o9oxgan0r6q

657

2011-08-04T10:04:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 3 august 2011 g.

656

2011-08-04T00:56:00.001+03:00

Či nekupać (sas sigurnus makár prez 1933-1934 g.) se ij haznuval náša jazić i oficiálnu, u Obštinata, ji svedoči tazi "Kuvita", izprodina ud Páli Velčov.
Mu zafálem mlogu!

655

2011-08-02T21:11:00.001+03:00

Idin čeleć mlogu ij harésval da hodi na lov. Zaradi tuj si ij kupil i idno izvanrednu luvdžijsku kuče: to ij bilo tolkus hitru, či ij naučilu da varvi pu udata! Ij bilo idinstvenotu kuče ud na sveta, kujétu ij mogalu da varvi pu udata.

Niti na čeleka ne mu dušlo da verva, katu ij videl za paruv pać tazi čudésa! I sé se ij mislil, či kako li za ričé négva náj-dubrija prijatelj, gá vidi kako moži da právi tuj strášnotu luvdžijsku kuče?
Taj či idin denj gu ij pukánil na lov.
Sled katu sa debnali iz papure, čeleka ij nakárel kučitu da utidi i da izgoni divite virdéčći, za da možat da gji grabnat. Kučitu homa ij skoknalu na udata i, kača idin balerin, ij počnalu da bega pu néja i da goni virdéčćite. Čeleka tolkus se ij rádval na kučitu, či niti ne ulágal virdéčćite, i sé ij gladel kantu négva prijatelj, či kako li za ričé? Ama tozi – ništu! Ij garmel nadálja u virdéčćite, kača gá ni bi videl ništu izvanrednu.
Cel denj ij skáčelu kučitu nasám i natáta pu udite, biz da fleti vatre, ama drugáre na náša čeleć ne kázal niti idna hurta za tuj neštu.

Náj sétne, katu sa si krénali kantu kašti, čeleka za gu pita:
— Bej, pa ni si sapćásal ništu izvanrednu sas mojtu novotu luvdžijsku kuče?
— Bá, sam sapćásal, či ni znáji da pluva! – ij dušal otguvora.

* * *

Morálata? Čudésite gji néma za unezi hora, na čijétu učite ni štat da vidat!

654

2011-07-30T20:35:00.005+03:00

Idna mlogu interesna státija za Delia Mircsov ud „Opinia Timişoarei“:

http://www.opiniatimisoarei.ro/foto-si-video-inna-va-fi-detronata-de-timisoreanca-ecaterine-delia-mircsov-vezi-aici-nou-proiect-muzical/26/07/2011

Pu kaćétu se vidi ud komentárete ud na sájta, horata ja puddaržét. Ji žélimi i nija mlogu uspeh!

Inna va fi detronata de timisoreanca Ecaterine Delia Mircsov?
26 iulie 2011, Caius Seracin

Ecaterine Delia Mircsov este ultimul nume de pe scena muzicala romaneasca pe care il propune Timisoara. Tanara de 24 de ani promite sa sparga topurile din tara cu noua sa melodie Love Me.
Tanara este cunoscuta in randul artistilor din Timisoara, deoarece canta inca de la varste foarte fragede. Cand si-a descoperit talentul, s-a decis sa-si aprofundeze studiile muzicale, iar dupa ce a intrat la liceu a urmat timp de cinci ani cursuri particulare de canto cu profesori de la Conservator.

Spontana fiind si, in acelasi timp, deschisa noilor oportunitati, a participat si la un casting pentru o emisiune matinala de la o televiziune locala, in urma caruia a fost acceptata, astfel ca timp de doi ani a prezentat acea emisiune, dar si rubrica meteo. Ecaterine a simtit ca acum este momentul oportun pentru a-si incepe si a-si consolida o cariera in domeniul muzical. Interpreta are deja inregistrate mai multe piese proprii, compozitii ale lui George Hora, Dima (liderul trupei Popa Sapka) si Famous Richie.

Prima piesa lansata oficial de artista se numeste „Love Me” si a fost deja promovata in cateva cluburi din Timisoara si din Resita. Tanara va filma si un videoclip al melodiei, iar maine seara in clubul Art va alege cateva fete alaturi de care va aparea in acest clip. Preselectia va incepe la miezul noptii si se va incheia la primele ore ale diminetii. Singurele conditii sunt ca cei / cele care participa sa aiba varsta cuprinsa intre 16 si 28 de ani si sa danseze bine, pe ritm.

653

2011-07-29T11:40:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 27 juli 2011 g.

652

2011-07-27T14:00:00.001+03:00

Náša glás, broj 14 ud 2001 g.
http://www.mediafire.com/file/sxy5p5nn0p77q09/NG201114net.pdf

651

2011-07-25T11:36:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud 20 juli 2011 g.

650

2011-07-22T21:55:00.002+03:00

Etu kako se slučva gá pišimi taj, kaćétu se čuji!

649

2011-07-19T15:52:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud 13 juli 2011 g.

648

2011-07-14T13:07:00.002+03:00

Náša glás, broj 13 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/lab0qumf57tuh7a/NG201113net.pdf

647

2011-07-05T13:03:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud 07 juli 2011 g.

646

2011-06-24T11:45:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 23 juni 2011 g

645

2011-06-22T17:33:00.002+03:00

Náša glás, broj 12 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/px7t5a9jdbl0e7g/NG201112net.pdf

644

2011-06-21T13:04:00.001+03:00

Emisijata TV ARAD ud 16 juni 2011 g.

643

2011-06-14T23:18:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 09 juni 2011 g.

642

2011-06-09T12:36:00.004+03:00

Náša glás, broj 11 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/hmtwpm874bn65qf/NG201111net.pdf

641

2011-06-03T21:20:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud 02 juni 2011 g.

640

2011-06-02T09:18:00.008+03:00

Sam dubávil po-udkole ud Jáni Négjva nekolkus interesni materiále, za kujatu mu zafálem mlogu:

1. Ud na sájta http://www.unofficialroyalty.com putrebitelkata Ana, vájda rodom ud Vinga, ij ugudila citiri kunčita (svetičita) sas tejnite dedu i bába i sas néja u nárudna vingánska nusija:

* * *

2. Idna interesna státija ud na sájta http://www.graiul.ro sas svetice na žénska i mažka nusija ud Vinga:

Portul bulgarilor din Banat, expus la Muzeul de Etnografie

Luni, 25 Aprilie 2011 12:40; Scris de Anca GOJA

O noua expozitie deschisa la Muzeul Judetean de Etnografie si Arta Populara din Baia Mare prezinta o comunitate mai putin cunoscuta, cea a bulgarilor romano-catolici din Banat, prin intermediul vesmintelor si textilelor traditionale ale acestora. Expozitia "Portul popular al bulgarilor catolici din Banat", organizata în colaborare cu Muzeul Judetean Arad, cuprinde piese specifice bulgarilor din localitatea Vinga, unde acestia s-au asezat la 1737. Ulterior, în 1744, Vinga a fost declarata oras, primind, de la Maria Theresa, numele de Theresiopolis si dreptul de jus gladii. Din punct de vedere religios, asa cum a aratat muzeografa Colta Rodica, de la Muzeul Arad, bulgarii au apartinut unei secte ortodoxe care nu recunostea Sfânta Treime (secolul IX), în secolul al XVI-lea fiind catolicizati de un episcop pe nume Pavel. Comunitatea din Vinga s-a remarcat printr-o cultura înalta, nelipsind biserica, scoala si tipariturile în limba bulgara. De asemenea, obiceiurile, traditiile si portul s-au pastrat pe o durata lunga. Azi, în Vinga traiesc circa 600 de bulgari declarati, care se lupta sa îsi pastreze identitatea; dupa 1990, o parte dintre ei s-au întors în locurile de unde au plecat si au avut placuta surpriza de a regasi acolo propriul costum popular, neschimbat. Portul bulgarilor din Vinga, diferit de al bulgarilor din judetul Timis, este foarte bogat si bine individualizat. Ceptele (piesele din costum destinate acoperirii capului, la femei) erau, initial, tesute din fir de aur, fapt care atesta bunastarea acestei comunitati. Expozitia cuprinde si un costum de miri, precum si copii ale unor fotografii realizate în perioada interbelica, înfatisând bulgari din Vinga în costume traditionale.
Expozitia poate fi vizitata zilnic, între orele 10-16, pâna în data de 1 iunie, la sediul muzeului de pe strada Dealul Florilor nr. 1.

* * *

3. I ne náj na sétne, idna interesna brošurka ud 1940 g., „Илюстрация Илинден“, u kujatu, na starnite 2-4 ima idna státija za Čiprovskotu vaztánji, sas idno svetiče u kujatu sa štámpani banátsći balgare ud Bardársći gerán – 2 mažje i 3 mumi u banátska balgarska nusija, zágjnu sas tejna misnić Evgeni Bosilkov, kujatu sa bli utišli u Sofia speciálnu za tozi práznić.

Celata brošurka možiti da si ja iztagliti ud tuka:
http://www.mediafire.com/file/fdo6qlss9bc4fd7/Illustration-Ilinden-1940-Book-4-Godina-XII-April.pdf

639

2011-05-30T17:06:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 25 máj 2011 g.

638

2011-05-26T08:35:00.001+03:00

Náša glás, broj 10 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/7cckdmx564rkjp8/NG201110net.pdf

637

2011-05-23T23:54:00.002+03:00

23.03.2011 / 11:51
Изложба за банатските българи в Плевен
http://bnt.bg/bg/news/view/49468/izlojba_za_banatskite_bylgari_v_pleven

Искате ли да знаете кои са банатските българи и чии потомци са, да разберете какво представляват капанците? Любопитно ли ви е какви са били игрите през миналия век, как са се забавлявали нашите баби и дядовци преди ерата на компютрите?
Отговорите на тези и още много въпроси можете да намерите във фотоизложбата „Живо наследство”, подредена в залите на плевенската галерия „Илия Бешков”. Експозицията е по едноименния проект на Фондация „Работилница за граждански инициативи” и се осъществява с медийното партньорство на БНТ Свят.

По нетрадиционен начин 39-те фотографски пана на известния майстор на обектива Антоан Божинов ни правят съпричастни към различните занаяти и обичаи, танци, приготвяне на народни ястия, изработване на шевици, бижута, кукли от слама, декоративни каручки и ред други елементи от бита на българина. Изложбата обхваща 20 региона от различни краища на страната в които е реализирана програмата за развитие и съхраняване на местната култура „Живо наследство”.
Антоан Божинов – фотограф-художник: „Традицията е нещо важно, а фотографията има тази специфика да се занимава с времето, да се занимава с образите и това беше предизвикателството към мене.”
Антоан Божинов признава, че за да отсее 39-е фотоса, включени в експозицията е заснел над 10 хиляди кадъра в продължение на два месеца. Ярките образи и колоритни сцени не са само проекция от миналото, а носят духа на приемственост от съвремените хора. Фотографското пътешествие кръстосва България от Добрич, Силистра и Плевен, през Кюстендил, Стара Загора и Бургас до Ивайловград и Смолян.
Илияна Николова – изп. директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи”: „Ние получихме над 220 кандидатури, представете си колко трудно е било отсяването на тези инициативи. Търсехме обаче разнообразие.”
Експозицията е реализирана с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България” и ще остане в галерия „Бешков” до края на месеца.

Автор: Никодим Даневски

636

2011-05-20T20:22:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 18 máj 2011 g.

633

2011-05-13T20:18:00.002+03:00

Náša glás, broj 09 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/ku9ddjr9rsgk096/NG201109net.pdf

632

2011-05-09T14:35:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 11 máj 2011 g

631

2011-04-27T20:57:00.001+03:00

Náša glás, broj 08 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/d9rfz0fgfafsv37/ng201108net.pdf

630

2011-04-26T18:39:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 24 april 2011 g.

629

2011-04-20T10:28:00.001+03:00

Emisijata TV ARAD ud 13 april 2011 g.

628

2011-04-15T12:33:00.002+03:00

Literaturna miselj, broj 2-3/2011 g.

http://www.mediafire.com/file/5kjjqhanussvj65/LM201102net.pdf

627

2011-04-14T09:02:00.001+03:00

Náša glás, broj 7/2011 g

http://www.mediafire.com/file/nzcqka2d1h4ig9b/NG201107net.pdf

626

2011-04-09T08:43:00.004+03:00

Čudésata ud pukraj Deta

Na 28 márt t.g. dváma mladoci sa káreli idin automobil Ford Ka pu pate ud Opatiţa (DC 172) kantu Deta. Kulu 21:30 saháte večera, na krastupate sas centurata na Deta (DN 59) tija sa iskali da se izprevárat sas idna cisterna TIR ud Srabsku, kujatu ij blá palina sas 30 tona lák za darvu, i sa se ćusnali u néja. Cisternata se ij prevartela i šofera na automobila, mládoka Radu B.C., kojtu ij imál sámu 19 gudini, ij pučinal ne mestutu, a négva drugar, 22 gudišnija Robett W,M., ij pučinal i toj málku po-kasnu, u špitále. Samir H., 32 gudišnija šofer na cisternata ij bil po-sréćin i se ij udkupil žuv.
Rudbinite na pučinalite mončita sa gladeli, kaćé ni moži da se naprávi ništu za da gji udkupat ud smraćta, pa káj či idnata ud májćite ij rékala, sardita: „Néma Bog!“ I etu, či homa na utre se ij dugudila čudésata: na idno darvu ud pukraj tragedijata se ij pujavil idin ćip, kojtu glade báš kantu mestotu, kadetu ij pučinal mladoka.

(Foto Tuši Petkov-Šehábi)

625

2011-04-02T01:48:00.000+03:00

Emisijata TV Arád ud 30 márt 2011 g.

624

2011-03-31T08:54:00.002+03:00

Náša glás, broj 6/2011 g.
http://www.mediafire.com/file/1f5gfkkw6p58qso/Ng201106net.pdf

623

2011-03-28T09:14:00.001+03:00

Emisijata TV Arád ud 23 márt 2011 g.

622

2011-03-22T09:21:00.001+02:00

Emisijata TV Arád ud 16 márt 2011 g.

621

2011-03-20T23:59:00.003+02:00

Idno savetiče sas banátsći balgare deportirani u Baragán,
zadinu ud na sájta
http://dacia-mare.blogspot.com.

620

2011-03-17T10:06:00.003+02:00

Náša glás, broj 5/2011 g.
http://www.mediafire.com/file/7434m74ubsz7nkk/NG201105net.pdf

619

2011-03-17T10:01:00.000+02:00

Faršángji 2011 u Timišvár
(Zafálem na Miki Stepanov!)

* * *

Faršángji 2011 u Timišvár
(Zafálem na Šebi Petrov!)

618

2011-03-10T12:25:00.001+02:00

Emisijata TV Timišvár ud 8 márt 2011 g.

617

2011-02-28T17:25:00.000+02:00

Emisijata TV ARÁD ud 2 márt 2011 g.

616

2011-02-26T10:43:00.004+02:00

— Kolku tima rábutiti tuka, u tozi ofis?

— Pa lel sas sé sas séva, pet tima.
— Zlamenuva, či biz šéva, čitirima?
— Á-ja! Biz šéva ni rábuti nikuj…

* * *
Čeleka ni ji naprávin za rabota. Zaštotu, aku ni bi blo taj, ni bi pustánval.
* * *
Rabotata ne ubila još nikugu. Ama zašto da riskuvaš?
* * *
Nide si kupuva nikade neštu, kujétu ima daržálu, zaštotu za treba da rábutiš sas néj…
* * *
Se duma či...
... u vinutu ij puterata,
... u rićijata ij zdrávitu
...a u udata sa mikrobete...
* * *
Káj či alkohole ubiva bávnu. Ama lel ás ni barzam nijdi…
* * *
Nide pi kugátu káreš automobila, zaštotu moži bi za se ćusniš pa za se razlejé staklotu…
* * *
Ij dubre da napusniš pićétu. Ama ij hargjevu da zabráviš, kade si ji napusnal…
* * *
Zašto da pijéš i da káreš, gá možiš da pušiš i da farkaš…
* * *
Ni jé glávnu ti da preigráš. Glávnu ij da napraviš taj, či drugjija da izgubi…
* * *
Da grešiš ij čelešći. No da fališ krivcata na drugughu ij još po-čelešći…
* * *
Dve hurti utváret mlogjije vratá: „Drapni!“ i „Natisni!“…
* * *
Zašto horata dumat, či pluvanjétu ij dubro za silueta? Ambaj ni sa videli balena?…
* * *
Aku si razbrál, či žinata ti spi sas drugugu i ti dváde da se farliš ud na balkone, spumeni si či imaš sámu roga, ne i krila…
* * *

Aku nekuj se smejé – smej se s négu!
Aku nekuj pejé – pej sas négu!
Aku nekuj rábuti – ustavi gu na mira!
* * *
Aku toja baštá ni jé miljoner, ni sti ti kriv.
No aku niti toja tes ni jé miljoner, némaš uproška!

* * *

— Ud di varviš, be, Gjurka?
— E, sam bil vaz doftura, pa mi ij dál novi naučáre.
— Pa zašto gladeš udgore tej?
— Ampa ti kako ištiš? Da gladem prez tej, za da se izhárat po-barži?

615

2011-02-25T09:17:00.004+02:00

Vu predstávem idno stáru svetiče, ud kulu 1910 g.,
ud ličnija arhiv na IvÁnKa

U svetičitu sa mládite izgudéni ČOKANJ GJUKA (TOMVA), rudén na 17.02.1891 g. u Bréšća, pučinal na 12.11.1972 g. u Deta i BUDUR PATUŠKA (KARAKVATA), rudéna na 13.11.1892 u Stár Bišnov, pučinala na 20.12.1972 u Deta.

Toj ij bil áušuš u brešćánskata paraćija.
Tija sa imáli dve dicá:
- ČOKÁNJ ANTONIU, mutáruš, pluduvit poet i satrudnić na nuvinata "Banátsći balgarsći glásnić" i
- ČOKÁNJ KATARINKA (užénata Sálman), kujatu ij raztušvala i razveselevala s tejna srébarin glás, prez pesmi, nekupaćšnata sedenka ud Bréšća.

614

2011-02-23T20:34:00.001+02:00

Náša glás, broj 4 ud 2001 g.
http://www.mediafire.com/file/bfm5sk8diqqjjma/NG201104net.pdf

613

2011-02-21T17:31:00.000+02:00

Emisijata TV Arád ud 23 február 2011 g.

612

2011-02-20T12:01:00.004+02:00

Se duma či nekupać, u planinite ud Kina, ij žuvel idin mudréć. Toj pu cel denj ij bil vésel, se ij razsmeval na sate kujatu gji ij sreštel pu pate. Idin denj, idin ud négvite učenici gu ij pital:
— Učitelju, ud di vu se tagli tuj, či sti razsmen i vésel pu cel denj?
— Ud srebernite kadončita zakáčini nad mojte vratá! – mu ij udguvoril učitela.
— Pa kaćé taj?
— Lel gá god zakanjtat kadončitata ud na vratáta, me uluvi idna gulema rádust: tuj zlamenuva, či i dušal nekuj da me vidi… I gá god dodi nekuj – blo to i sámu vetara – mojtu sarci se napalni sas gulema rádust.
Mislejći či u tezi kadončita ima neštu magičnu, učenika ij utišal idna nošt i gji ij utkrádnal. Gji ij zakáčil nad négvite vratá i ij čekal da se sluči čudésata, da badi i toj rádustin i vésel pu cel denj. Ama gá god kadončitata sa kanjteli, toj ne useštel ništu… A naprotiv, sled kulu idna nedele zvuka na kadončitata ij počnal da gu jadosva! Sled katu ne mogal više nikak da gji tarpi, gji ij udkáčil i gji ij varnal na učitelja, katu si ij iskal uproška. Sled katu ij razbrál, či učitela gu ij uprustil, gu ij pital:
— Učitelju, mola vu se, ubadedi mi, zašto áz ni sam useštel ništu gá god sa kanjteli kadončitata? Zašto ne se pujavila i u méne radustta, kujatu ja vida u tébe?
— Sinku, mu ij udguvoril učitelja, di si zakáčil ti kadončitata?
— Pa lel nad vratáta ud na mojta kašta!
— E, vidiš li? Ij trebalu da gji zakáčiš nad vratáta ud na tojta duša…

611

2011-02-16T16:35:00.001+02:00

Literaturna miselj, broj 01 ud 2011 g.
http://www.mediafire.com/file/2zuolnk1bs13ald/LM201101net.pdf

610

2011-02-15T14:22:00.001+02:00

Knigata sas poeziji na Magdalena Vasilčin Doža, Upuznávanji sas stvárnust, Pánčevo, 2010 g.

http://www.mediafire.com/file/bhrawxfh1unzzdq/Magdalena_Vasilcin_Doza-Upuznavanji_2010net.pdf

609

2011-02-14T19:12:00.001+02:00

Emisijata TV Arád ud 16 február 2011 g.

608

2011-02-13T12:33:00.003+02:00

Dve interesni státiji za Eusebius Fermendžin ud bloga na dr. Penka Pejkovska, istorik (http://penkapeykovska.blogspot.com/p/eusebius-fermendzsin_14.html)

Еузебиус Ферменджин
в унгарската историография
Пенка Пейковска / 2005

През втората половина на ХІХ в. историците от францисканския орден усилено проучват миналото на южнославянския католицизъм. Сред тях най-видния изследовател на българския католицизъм е банатският българин Еусебиус Ферменджин[1] - член на Ордена на Св. Франциск. В научното си дело Ферменджин следва традициите на българската католическа книжовна школа, която през втората половина на ХІХ в. се развива в условията на унгарската книжовна среда. В Унгария той считан за един от най-значимите южнославянски учени на своето време, отличен познавач на павликяните в България и в Унгария и на южнославянската история[2].
Документалното наследство на унгарския историк и политик Лайош Талоци, макар и твърде бегло разкрива творческите връзки на двамата историци. Талоци споменава името на Ферменджин за пръв път в дневника си през юли 1890 г., когато се срещат в Дубровник по време на историческите си проучвания в тамошните архиви[3]. Написаното от Талоци в критична рецензия за книгата на Ферменджин "Acta Bosnae... ecclesiastica" (Zagrabaiaie, 1892)[4]. дава основание да се предположи, че познанството им датира от времето, когато Талоци работи в Унгарския на ционален архив - 1878-1884 г. "Сигурно повечето от колегите в Националния архив си спомнят за онзи францискански монах с аскетична външност, който съвсем скромно изучаваше сбиркитени. По онова време можехме да видим двама унгарски българи да работят заедно - Михай Карадена[5], най-добре пишещият служител на Националния архив, и споменатият монах Еузебиус Ферменджин"[6], така пише Талоци. Ръкописите на Ферменджин свидетелстват, че през 70-те години на ХІХ в. той вече събира исторически сведения за българския католицизъм[7]; издирва извори за историята на българските францисканци и през 80-те години, когато е хроникьор на целия францискански орден. Отец Ферменджин подготвя 25-ия том на Вадинговите анали[8] и работи усилено в архивите и библиотеките на Унгария, Италия, Далмация, Босна. През 1887 г. в Загреб излиза "Acta Bulgariae... ecclesiastica"[9] - пълна сбирка на писмата и докладите на българските католически свещеници до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим. В рецензията си Талоци е много критичен към "Acta Bulg. eccl.": не одобрява начина, по който Ферменджин обнародва изворите, в частност това, че анотациите на документите са непълни, че в увода авторът не очертава целите и методиката на труда си, че "смесва църковните и светските дела". Въпреки това един от най-добрите специалисти по балканска история в Австро-Унгария признава голямата историческа стойност на труда на Ферменджин и му дава висока оценка: "Мното от тях [обнародваните документи] са истински бисери за историята на католицизма и въобще за историята на религията на Балканския полуостров през ХVІ-ХVІІІ в. ... Без тях не бихме разбрали обществото на Балканите и в Дунавския басейн от времето на османското владичество"[10], пише Талоци за изворите, включени в книгата.
В средата на 90-те години на ХІХ в. по повод на изследванията си Лайош Талоци се допитва до Еузебиус Ферменджин за наличието на извори за унгарската история и за унгарско-босненските връзки в италианските архиви и във Ватикана[11]. По това време Ферменджин е вече провинциален дефинитор, отговарящ за хранцисканските манастири в целия свят и признат авторитет по история на южнославянския католицизъм...
_________________________
Бележки
[1] Еузебиус Ферменджин със светско име Мартин Луков Ферменджин (1845, Винга - 1897, Нашице, Хърв.); историк, член на Загребската академия на науките (1890). потомък на български преселници във винга. В Ордена постъпва на 17 години. Учи във Францисканския манастир в радна и във виенския университет. От 1868 г. до 1878 г. е монах във францисканските манастири във винга, Радна и Вуковар; учител във францисканското училище в Бая . Живее в Рим от 1883 г.
[2] P. Peykovska, Fermendzsin Ozseb és a magyar történetírás. - In: A magyar müvelődés és a kereszténység. Budapest-Szeged, 1998, Vol. II., p. 907-911.
[3] OSZKK, Quart. Hung., Vol. I., 302.
[4] Ll-l [Thalloczy Lajos], Fermendzsin Eusebius, Acta Bosnae. - Szazadok, 1893, pp. 609-622.
[5] Михай Карадена (1842-1888) - учител в училище в четвърти район на Будапеща (1877-1879). След това работи в Унгарския национален архив. Автора на: Magyarorszag hiteles helyeinek leveltaraiban orzott hercegi, grofi, baroi es nemesi okleveleinek jegyzeke. Bp., 1887.
[6] Ll-l [Thalloczy Lajos], Fermendzsin E...., Szazadok, 1893, p. 609.
[7] П. Пейковска, Неизвестен ръковпис на Е. Ферменджин аз чипровското въстание и банатските българи. - Архивен преглед, 1989, № 3, с. 229-234.
[8] E. Fermendzin, Annales Minorum. Vol. XXV. Quaracchi, 1886.
[9] Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad 1799, collegit et digessit P. Fr. Eusebius Fermendzin ordinis S. Francisci. - Monumenta Spectanta historiam Slavorum meridionalium, 18, Zagrabiae, 1887.
[10] Ll-l [Thalloczy Lajos], Fermendzsin E...., Szazadok, 1893, p. 609.
[11] OSZK, Levelestar, F IX/300, f. 1, 2, 3. Писма от Е. Ферменджин до Л. Талоци, 20.05.1894-14.10.1895.
_________________________
Публикувано в: П. Пейковска, Българо-унгарски научни взаимоотношения (ХІХ-средата на ХХ в.). С., 2005, с. 83-84.

Гробът на От. Е. Ферменджин и паметникът на заслужилите братя-францисканци в Нашице, Хърватия.

===============================

Неизвестен ръкопис на Еузебиус Ферменджин за Чипровското въстание и банатските българи
Пенка Пейковска / 1989

Когато търсим да открием огнищата на нашия исторически живот през съдбоносната за националното ни съществуване епоха на османското владичество, не можем да не насочим погледа си към Чипровци. Неговото историческо битие далеч надхвърля границите на местната история. През втората половина на седемнадесетото столетие това селище в Западна България става център на най-голямото дотогава антиосманско въстаническо движение. Зверското потушаване на Чипровското въстание е причина да се изселят значителен брой българи католици, които впоследствие след множество скитания се заселват в Банат. Историците на българския етнос посочват банатските българи наред с бесарабските и малоазийските като една от най-устойчивите български етнически грлупи, трайно запазила своето народностно самосъзнание, език и култура.
Непубликувани произведения и документи на известни културни дейци от банатските българи през ХVІІІ-ХІХ в. дават ценен материал на изследователите, занимаващи се с въпросите на българската етническа и културна история през Възраждането. Един от тях е Еузебиус Ферменджин - потомък на български преселници във Винга, монах от ордена на Францисканците[1]. Поради изключителната му ерудираност генералът на ордена в Рима го провъзгласява за негов хроникьор и му възлага да напише 25-ия том от известния летопис на Лукач Вадинг. С цел да събере исторически материали за това издание Ферменджин пропътува Европа, Египет, Палестина и Предна Азия. В продължение на петнайсет години той упорито издрива документи в библиотеките на Италия, Унгария, Галиция, Босна, Албания, Далмация и Палестина. Особено старателно работи в архива на Ватикана, където намира материали за българските францисканци.
Интересът на Ферменджин към българската история, в частност към историята на банатските българи, не е случаен. Той е резултат от общия процес на национално самосъзнание на българите през Възраждането. Неговите сборници от документи са ценни от гледна точка на църковната, демографската и културната история. Проучването на творчеството му е особено важна задача днес, когато учените се стремят да намерят точното място на католицизма в българския културно-исторически процес. Още повече, че става дума за учен от сериозна величина, чието творчество е малко популярно у нас. Неговите трудове не са проучени изчерпателно и цялостно. Някои наши историци като проф. Иван Дуйчев и Карол Телбизов познават работите на Ферменджин (главно Acta Bul. eccl.[2]) и ги цитират. В края на ХІХ в. бележитият български филолог Любомир Милетич описва заселването на католиците българи в Банат и в трудовете си често цитира Ферменджин; дори представя Acta Bul. eccl. в отделни статии[3]. Творчеството на Ферменджин разглежда и Петър Коледаров в своя работа от 1938 г. Той подчертава ролята му в културния живот на банатските българи като единствения значителен учен през последните тридесет години на ХІХ в.[4] От тази гледна точка го споменава и Петър Чолов в книгата си "Чипровското въстание 1688-1988" (С., 1988). Време е подробно да се изследва и преосмисли творчеството на Ферменджин, да се намери истинското му място в българската историография.
Особена стойност за на е ръкописното наследство на Ферменджин, съхранявано в Будапещенския и Дьондьошкия францискански архив. В края на 70-те години на ХХ в. нашият езиковед Цанко Младенов[5] издирва в унгарските архиви паметници от средновековието, които да обогатят историята на българския език. В резултат на извършената от него изследователска работа в Националното орхивохранилище за чуждестранни микрофилми към ЦДИА постъпва част от най-ценните ръкописи на Ферменджин. Според Ц. Младенов архивът на Ферменджин възлиза общо на седем тома. Това са преписи на латински, италиански и български текстове, които обхващат различни периоди от изследователската дейност на ученияи отразяват документи, намиращи се в Италия, Унгария, Румъния и другаде, чиито оригинали днес вече е трудно да бъдат издирени.
В настоящата работа ще се прем на неизвестен досега у нас ръкопис на Ферменджин от периода на дейността му във Вуковар, който заедно с другите неиздадени негови документи може да окаже неоценима помощ на нашата историография. Дтава дума за ръкописа със заглавие "ADVERSARIA. Tom I. hic adnotata sunt mulsa, qua ego, adhulc clericic. Theol. Studemanno 1868, tempore feriarum, collegi, descripsi vele (...)"[6], написан през 1872 г. в младежките му години. Вероятно Ферменджин е събирал материалите между 1868 и 1872 г. по времето, когато е служил в манастирите във Винга, Радна и Вуковар. В тома, съдържащ 217 ръкописни страници с извори на латински, босненски и унгарски език, има интересни сведения за Чипровското въстание и за последното преселение на католиците българи от Чипровско. Тези документи разкриват различни страни от духовния живот, материалната култура и бита на банатските българи. Тук накратко ще представим откъс (от 77 до 89 страница) от този ръкописна унгарски език, който обобщава историята на заселването на българите - католици в Банат и тяхната съдба през ХVІІІ в. въз основа на унгарски архивни документи. (От бележките към текста става ясно, че авторът е работил в архива на Чанадската епархия.) Не се спираме подробно на събитията, отразени в разглеждания откъс, тъй като те са представени от проф. Л. Милетич по сведения на Acta Bulg. eccl. в студияата му "Заселението на католшките българи в Седмиградско и Банат" (Сб. НУНК, 1897, кн. ХІV) и не се отличават съществено от тези в ръкописа. Цитираме само най-интересните и непознатите моменти от откъса[7]. Той може да бъде условно разделен на две части. Първата част коментира историята на преселението на чипровчани от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Схемата на съдържанието й е следната:
а) Уводните изречения се отнася до по-ранните преселния (от ХІV в.) на българи в Унгария. Всъщност те са цитат от студията на видния унгарски писател и публицист Ласло Горове "A bansagi bolgaroknak hajdani es mostano allapotuk" ["Някогашното и сегашното положение на банатските българи"] , която е публикувана през 1837 г. в поредицата "Tudomanyos Gyujtemeny" ["Научна сбирка"].
б) Следва кратко описание на Чипровското въстание, което доказва, че то е било тясно свързано с войната на Свещения съюз срещу Османската империя, избухнала през 1683 г. и завършила през 1699 г.
"Не издържайки повече тежестта на турското иго, с надежди, че австрийските кралски войски ще ги подпомогнат те [българските католици] нападнали турците смело и решително, (...) от друга страна (...) героят, принци Евгений Савойски. - В първия момент българите, които се борели за свободата си, успели да извоюват много победи над турците, но после, тъй като отпаднала очакваната помощ, защото императорските войски били заети другаде, настъпил обрат във военните действия. Турците нападнали с ужасяващ гняв и преобладаващи сили вече оределите редици на българите и разбили отрядите им[8]".
Всъщност според плановете на австрийското командване Чипровското въстание трябвало да улесни вастъплението на австрийските войски по дунавското направление и да доведе до откъсване на дунавските княжества. След овладяването на Северна България се предвиждало австрийските войски да проникнат в Маришката долина и да развият успеха в направление към Одрин. В хода на събитията обаче австрийското командване се отказало от този план и оставило българските въстаници на собствената им съдба[9].
След потушаването на въстанието турските власти обявили жителите на бунтовните селища извън закона и много чипровчани потърсили убежище в далечни земи. По-нататък в откъса се споменава преселението им в Албания и Малка Влахия, поканата на император Леополд І от 1699 г. към албанските българи да се заселят в унгарските провинции и грамотата му от 1700 г. за предоставяне на привилагии и на място за заселване в Алвинц[10]. Ферменджин е обобщил тези събития по сведения на ръкопис, чиито автор се нарича Й. Х. Куммер.
в) След това въз основа на най-старата бешеньовска кръщелна книга той описва преселването на чипровчани от Малка Влахия в Банат след Австрийско турската война от 1737 г. Тази война, от която българските бежанци очаквали избавление, завършила с неуспех за Австрия. За да се спасят от нахлулите през Дунава турци, чипровчани начело с епископ Никола Станиславов преминали в Трансилвания. "Според традицията - пише Ферменджин - турците се опитвали по всякакъв начин да осуетят това решение и преследвали и измъчвали преселниците"[11].
Авторът споменава, че според твърденията на възрастни хора, "когато се изисквало предаването на пленниците, турците не изпълнявали молбата, докато съответният род не събере толкова килограма злато и сребро, колкототежал самият пленник. Но сигурно това са само празни приказки - израз на горчивото турско робство и на тяхното [на българските преселници] някогашно богатство"[12] - предполага Ферменджин.
От начина, по който са предадени събитията, може да се направи извод, че историкът е познавал или бешеньовската епархиална история, или нейния източник.
г) Следва описание на събития от ІХ в., които се отнасят до покръстването на българите. Тази ретроспекция е направена във връзка с "необоснованото" според Ферменджин твърдение, че "администрацията приела в страната скитащите се българи само при условие, че преминат в лоното на римокатолическата църква"[13]. Тук авторът не отбелязва откъде е черпил сведенията си.
д) В края на първата част на откъса той описва последния етап от преселването на чипровчани - трайното им установяване във Винга, Бешеньов и Ловрин. Ферменджин подчертава някои характерни за банатските българи чертикато силната им набожност и национално самосъзнание: "Тукашният народ и до днес с уважение пази древното си име и смята името 'павликяни' за тъждествено с българи"[14].
Откъсът представлява интерес и от етнографска гледна точка. Той дава представа за поминъка и за бита на бешеньовските българи: "земеделието и животновъдството им били толкова производителни, че нерядко при тях идвали търговци и купувачи от цяла Виена"[15]. Освен това Ферменджин споменава, че по време на преселението си българите живеели в землянки и едва, когато опасностите преминали, те започнали да си строят къщи: стените изплитали от пръти, като отвън и отвътре ги измазвали с глина. "През август същата година [1738] най-после преминала опасността [чумата]; тогава българите излезли от землянките си и тъй като небето им изпратило смърт, за спасението си те се заели с построяването на параклис, жилище за свещеника и къщи, полагайки основите на 172 къщи в днешния голям земеделски град Бешеньов"[16]. Цитираният откъс е интересен, защото дава един своеборазен отговор на въпроса за предназначението и изключителното дълголетие на землянката като жилищна форма на Балканите - показва връзката й с турските набези[17].
Към тази първа част на ръкописа принадлежи и написаната в началото на основния текст под формата на бележка биография на никополския епископ Никола Станиславов през 1725 г., когато е бил ръкоположен за такъв от папата. Ферменджин е използвал протокол от Чанадския архив[15].
Втората част на откъса коментира религиозните и културните дела на бешеньовските българи.
а) Авторът подробно описва дейността на бешеньовските енорийски свещеници Блазиус Мили, Марк Милошевич, Павел Юраш, Йожеф Елшек, Никола Касил, Михай Янчо, Дьод Фаркаш, Имре Хадмаши, Андрей Блажовски и Павел Радович. Вероятно и в този случай Ферменджин е използвал бешеньовската епархиална история. Но от текста става ясно, че той не е черпил данните само от един извор. Ферменджин споменава и други два интересни, заслужаващи внимание документи. Единият от тях се отнася до известния енорийски свещеник Никола Касил. Той "издействал от римската пропаганда редовно да се обучава по един български младеж, който след това да проповядва на родния си език. Даже изпратил един в Рим - Карой Ганчов..." Във връзка с това Ферменджин споменава запазена бележка на Касил, в която "той настоятелно моли наследниците си да не забравят милостта на апостолския престол"[19]. Другият документ се свързва с името на Вуко де Бранко - каноник и вешенцки енорийски свещеник, който се струмял да издейства за Бешеньов привилегиите на земеделски град. "Съхраняващият се в архива на Чанадската епархия документ без дата, с който се изискват привилегии и който излиза от перото на Вуко, само потвърждава отново величието на този великодушен, енергичен и гениален мъж", пише Ферменджин[20].
б) В последните няколко страници на текста авторът описва построяването на бешеньжвската църква (1801-1811), разноските по нея и богатата й подредба.
Представеният откъс от ръкописа на Ферменджин се състои от различни документи, споени от мнението или коментара на автора. Текстът съдържа някои неточности в датите и имената. Независимо от това откъсът е изграден логически благодарение на способността на Ферменджин да обобщава. Той представлява кратка история на Чипровското въстание и на преселнието на чипровчани в Банат; представя бита и културния живот на бантските българи от Бешеньов, религиозните дела на бешеньовските енорийски свещеници. И така дава възможност въпросът за Чипровското въстание и за банатските българи да се осветли не само от гледна точка на историята и културата, но и от гледна точка на българската етническа история; да се изтъкне ролята на въстанието като политически фактор в извършилите се през ХVІІ в. у нас етнически процеси. Този ръкопис на Ферменджин изисква подробно проучване и във връзка с Acta Bulg.eccl., защото вероятно при написването й авторът е ицползвал някои данни от Adversaria.
_________________________
Бележки
[1] Е. Ферменджин (1845, Винга - 1897, Нашице); светско име на Мартин Луков Ферменджин. Завършва богословски университет във Виена. Учител по теология в Бая. След 1882 г. общ съветник на францисканския орден в Рим. Написал: Acta Bulgariae ellesiastica (1887), Acta Bosnae, potissimum ecclesiastica (1893). През 1890 г. избран за член на Хърватската академия на науките.
[2] Пълно събрание на писмата и докладите на българските католически свещеници до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим. съдържа 265 документа, от който две трети са от български произход.
[3] Л. милетич, Из историята на българската католишка пропаганда през ХVІІ в. - Български преглед І, 1894, кн. 10-11; Новите известия на Н. Зентова за П. Парчевич и времето му. - Български преглед ІІІ, 1896, кн. 9-10.
[4] П. коледаров, Духовният живот на българите в Банатско. - Славянска беседа ІІ, 1938, кн. 4, с. 161-162.
[5] По това време български лектор в катедрата по славянска филология в Будапещенския университет. Той обобщава резултатите от издирванията си в статията "Български податки в унгарските архиви" (обнародвана в сборника "българо-унгарски културни взаимоотношения". С., 1980, с. 338-362).
[6] Budapesti Ferences Leveltar, Fermendzsin, Adversaria. Vukovarini. 1872. IV. 6; ЦДИА, КМФ 11, инв. № 596/2.
[7] В цитатите с многоточие и скоби са отберязани неясните по смисъл думи.
[8]
[9] Б. Чолпанов, Военните действия по време на Чипровското въстание. - В: Чипровци 1688-1968. С., 1971, с. 53.
[10] В политиката си спрямо преселниците австрийското правителство се ръководело от обстоятелството, че българският елемент със своето трудолюбие и предприемчив търговски дух може да помогне за икономическото издигане на окупиранат област.
[11]
[12]
[13] Fermendzsin, Adversaria, 1871, p. 81.
[14]
[15]
[16]
[17] В този аспект се изказва и унгарският етнограф И. Дьорфи, който отбелязва, че по време на татарските набези в Унгария строителството на къщи отстъпва място на землянките.
[18] Protocoll Defunkt. Cattedral., Ecol. Csand. pag. 1; Fermendzsin, Adversaria, 1871, p. 77.
[19] Fermendzsin, Adversaria, 1871, p. 85.
[20] Fermendzsin, Adversaria, 1871, p. 84-95.
________________________
Публикувано в: Архивен преглед, 1989, № 3, с. 229-234.

607

2011-02-10T11:36:00.001+02:00

Náša glás, broj 03/2011 g.
http://www.mediafire.com/file/sb6egj0n9oh65pe/Ng201103net.pdf

606

2011-02-07T18:51:00.006+02:00

Koj ij hitar i koj ij mudar?

Za da razberémi koj ij otguvora na tazi pitanka imami dvá primere:

- Se duma, či katu sa počnali da práštet hora u kosmosa, specialistete ud NASA sa sapćásali, či pisálćite sas mastilu (stilou) ni rábutat tám, kadetu néma gravitácija: mastilutu ni moži ta tičé du perotu, taj či ni moži da se piši u kosmosa!
Za da rešat tozi problem tija sa imáli nužda ud 10 gudini izslédvanjéta i sa izhárali 12 miljona dolara. Náj na krája sa iznajidili idna pisálka, kujatu ij rábutila biz problemi u kosmosa: ij mogalu da pišiš sas néja di i kade štéš, na kako štéš i na kakviti i da ij blo temperaturi – sas mlogu pud nulata ali jáku visoći.
A rusnácite kako misliti či sa naprávili? Tija sa uputrebuvali plájvase…

* * *

Gulem skandál ij imálu u Japonija sas gudini napreć, katu nekuj se ij uplákval ud idna puznáta kompánija pu kosmetika, či ij kupil idin sapunj, ama u kutijčitu ne imálu sapunj, a to ij bilo práznu! Šévvete homa sa se prebráli na sloga i sigá se bunat i ni možat da razberat, či kaćé ij mogalu da se sluči takozi neštu, lel už satu varvi avtomatičnu, upákvanjétu se právi sas mašini, satu ij robotiziranu. I za da ni se právat po-više za srám, sa pugudili idi ekip indžilire da namerat rešénji na tozi problem. Indžilirete homa sa se ugudili da rábutat i du na sétne sa iznajidili idna mašinarija, kujatu ij skanirvala sas radiáciji X seku idna kutija, za da vidi ima li vatre sapunj ali ni. Sa se zihárili idna gramáda novce za da se naprávi tazi mašinarija, na kujatu ij trebalu da rábutat náj-málku dváma hora.
U saštotu vreme horata ud idna po-manena kompánija, kujatu i tá ij právila sapunj, za da ni izpátat kača parvata, sa se misli i sa dušli sas druga ideja: umestu da iznajidvat strášnu skapi mašinariji tija sa ugudili idna vetarnica du bándata prez kujau sa menevali kutijčitata sas sapunj. I aku u neku kutijče ne imálu sapunj, to vetarnicata ji ij dufnala ud na bándata…

Poukata: Uveć trasi po-simpluvánite rešénjita, pa za ti badi po-dubre!

605

2011-02-02T11:16:00.001+02:00

Emisijata TV ARAD ud 9 február 2011 g.

604

2011-01-31T10:53:00.000+02:00

Emisijata TV ARAD ud 26 január 2011 g.

603

2011-01-26T21:21:00.001+02:00

Náša glás, broj 02/2011
http://www.mediafire.com/file/hdz14an1iezf7ul/NG201102net.pdf

602

2011-01-25T21:36:00.004+02:00

Dve interesni „gjindi“ namerini ud Jáni Négva na idnija madžersći sájtve

Za parvata piši taje: Óbesenyő (Dudestii Vechi) Róm. kat. templom / Nagy utca / bolgár népviselet i se ij purdála za 3 800 Furinta (USD 16.67, EUR 13.67)
(http://www.profila.hu/auctions/toc/-34266154/page-6)
Za drugata piši taje: Óbesenyő, folklore i se purdáva još na licitácija, katu du sigá cenata ij stignala du 2800 Furinta. Možiti i vija da licitirati na http://www.stampcircuit.com/Closed_Stamp_Auction/showitems.php?dirname=Closed_Stamp_Auction&class=Stamp&sale_id=1956&start_print=950

Sam nameril i ás tám nejdi još idna gjinda, kujatu ij blá izpordina ud Bišnov du Smikluš prez 1907 g.
(http://www.stampcircuit.com/Pages/ViewImage.php?item=6675574)

601

2011-01-20T01:07:00.002+02:00

Prográma za „Bábin denj“ u čarkvata
„Sistrite Notre Dame“ ud Timišvár
24 december 2010 g.
(Zafálem na Miki Stepanov i vu kána s tazi prelega da pusetiti i négva site ud na YouTube:
http://www.youtube.com/user/mikistepanov)

600

2011-01-19T13:21:00.006+02:00

„Slávjak“ na „Betlehem“ u paraćijata ud Mehála, Timišvár, 24 december 2010 g.
(Zafálem na Miki Stepanov)

599

2011-01-12T17:17:00.001+02:00

Náša glás, broj 01/2011 g.
http://www.mediafire.com/file/lxbjmcfcj9jabi1/NG201101net.pdf

Emisijata TV ARÁD ud 12 január 2011 g.

598

2011-01-06T14:16:00.003+02:00

Ud Uzun Toni (Pelva) sam dubávil idno česku spisánji, kadetu se hurtuva i za námu. Ugvádem tuka státijata kača svetičita:

Za kolekcionerete, sam skaniral celotu spisánji:
http://www.mediafire.com/file/rpp8tb76ndutyhj/nevichod201004net.pdf

Kako me preči méne u tazi státija? Lel vida, či horata kujatu sa dávali informáciji na ávtora sa "izupačisali" mláku rabotite. Ama i ávtora si ij kriv, zaštotu, pu kacétu se predstáve za balgarist, ij trebalu vájda i samija toj da znáji málku po-više za námu, a ne da nazubri na gutovu.
Pu kacétu vida, u parvata cást na státijata smi predstávini kaca malcinstvu na "balgare-palcene", posle se hurtuva sámu za "palcene" i ud idnaž, kulu krája na parvata starna, namervami i ekspresijata "banátsci balgare". Za nekuj, kojtu za paruv pac se srešte sas nášta kultura tuj satu moži da izgladva usukvaštu. U paruv red osubitu či nija, kaca malcinstvu, smi prepuznáti za "balgare" ali "banátsci balgare" a niti kacé za "balgare-palcene".
Gá si hurtuvami megju námu možimi da se naričemi kaćétu si ištimi, ama gá ij hurtata za drugjijete, bi blo dubre da se predstávimi taj, kacétu treba. Pa možimi i da ubádimi, či nija megju námu si dumami "palćene", ama homa da nji zatorimi ustáta aku mu ričat, či, aha, smi ud unezi "pavlikene", zaštotu nija megju námu ni si dumami "pavlikene" i ni smi zapázili niti kakvi ud unezi obićáje, svazani sas pavlikenizma, a ij hurtata, vájda, sámu za idno savpádenji na imená!
I da si ustáni megju námu: Kolku junáška krav vri u námu? Kakvi legendi svazani sas junáci imami nija? Nekuj bi mogal da dadé primera na vingánina Dunjov, ama aku gu razpitaš kako znáji za négu vidiš, ni ni moži da ti ubádi máj ništu, otu niti makár toj ne naflezal u náša folklor. Udvan da smi čuli da se bijat, pijáni, u birta, znájmi li za nekakvi strášni junáci, kujatu da sa se borili za právica ali makár za vera? Izobštu, kakvi običáje svazani sas junácite, sas kunete naprimer imami, taj kacétu imat tatárete ali báš i madžerete? Lel za nášte hora kone ij bil dubar sámu za da tagli kučijata i da vré nivata.
Či státijata ij "tendenciozna" sapćásvami i ud tuj, či néma niti idno svetiče sas nášte čarkvi, katu u svetičitu ud Vinga ni se pukázva niti makár simbola na križa, a sámu u idno kasu redelce se spumenuva, či "palćenete ud Stár Bišnov sa pubožni i seku nedele hodat na misa". Da badiš u Bišnov, pa da ni pusetiš hubankata čarkva? Da utidiš u Vinga, pa da ni se zamáš napreć katedrálata, kacétu ij naprávil nekupać Ljubomir Miletic? Zašto se žéli da badimi nija predstávini kača "pavlikene" eretici?

597

2011-01-06T14:07:00.003+02:00

Sam ustánal dlažin sas nekolkus raboti još ud unazi gudina:

Ud Jáni Négjva sam bil dubávil dvá interesni link-ve i mu zafálem mlogu!
Idina ij kantu nuvinata "Agenda CJT" ud august 2010 g., kadetu ima, na po-više starni, státiji svazani sas námu.

http://www.mediafire.com/file/xv4e9azeupu3l77/Agenda%20CJT%20iulie%20august%202010.pdf

* * *

Drugjija ij kantu knigata na Adriana Babeţi, "Le Banat: un eldorado aux confins", kniga izdádina ne makár di, a u prestižnija Universitet Sorbonne ud Paris prez 2007 g.
Tuka se namervat nekolkus neštá svazani sas námu:
- Na starnata 298 tazi hubnaka vingánka sas ditetu (svetiče ud 1925 g.):

- Na starnata 299 svetičitu na bišnuvenete Ána-Maria Stojanov (r. 1922) i Vichentie Manjov (r. 1923), svetiče naprávinu u Rágjne prez 1937 g.:

(Na starnata 118 za nameriti dve stári svetičita sas Hotel Bellavista ud Deta)

Celata kniga možiti da si ja iztagliti ud tuka:

http://www.mediafire.com/file/9679t07voen52y4/LeBanat2007.pdf

* * *

Ugvádem tuka i broj 2 ud "Isusvata svetlust" i ni moža da ni se pitam: zašto "svetlus" a ne "svetlust"? Zašto "nuvna" a ne "nuvina"? Zašto, izobštu, ni možimi da razberémi idnaž za doveka, ci hurtuvanija jazic ij idno, a pismenata norma ij drugu?
Istena ij, to i u hurtuvanija jazic ima normi (právugovor = ortoepija), ama tezi normi moži da gji pázi sámu ondzi, kojtu žéli da hurtuva právilnu i da ni se právi za srám, du katu pismenite normi (právupis = ortográfija) sa idnija zákune zadalžitelni za sekugu kojtu piši na dádin jazic, istu taj, kacétu seku idin šofer ima dlažnustta da pázi zákunete za kárenji na automobila pu patištata!

http://www.mediafire.com/file/n17s42g3ijt7t4x/Isusvata%20Svetlust%20Broj2net.pdf

596

2010-12-19T23:51:00.002+02:00

Literaturna miselj, broj 9-12/2010 g.

http://www.mediafire.com/file/jy06uid0z3qtoj5/LM201012net.pdf

595

2010-12-16T22:02:00.003+02:00

Náša glás, broj 23-24/2010 g.

http://www.mediafire.com/file/lo86w2fu5cl3dhw/NG201023-24net.pdf

594

2010-12-15T13:13:00.001+02:00

Emisijata TV ARÁD ud 15 december 2010 g.

593

2010-12-02T20:22:00.001+02:00

Emisijata TV ARÁD ud 01 december 2010 g.

592

2010-11-24T14:36:00.002+02:00

Náša glás, broj 22/2010 g.

http://www.mediafire.com/file/8k1sulna5csbuau/ng201022net.pdf

591

2010-11-23T08:42:00.002+02:00

December 1954 – Gusp. Kubinger i Lác dáskal megju 50 gudišnite mažje ud Stár Bišnov
(zafálem na msgr. Gjuka Augustinov)

590

2010-11-20T22:59:00.003+02:00

Koj za prejémi Sina?

Žuvel ij nekupać idin mlogu bugát čeleć. Toj mlogu ij ubičel izkustvotu, pikturata, i ij imál mlogjije svetici naprávini ud pručuti piktore, taj klasični kaćétu i moderni. Častu pate toj, zagjnu sas négva sin sa sedeli dalgji saháte i sa se naremnuvali na pikturite ud tazi hubanka, gulema kolekcija.

No ij dušal buja i sina ij morel da utidi katána. Toj se ij dukázal mlogu kurážin i si ij dál žuvota za da udkupi idin drugár…
Katu ij razbrál, či négva idinstvenija sin ij pučinal, baštata ne znájal kako da právi ud bulevi… No etu, či sled kulu idin mesec nekuj lopa na vratáta. Tažin, toj ij utoril vratáta. Na prága sedi idin mladok i mu duma:
— Guspudine, ni me puznávati. Ás sam katánata, na kojtu ij spasil žuvota váša sin. U ondzi denj toj ij spasil mlogjije ranéni katáni, no tamánj katu me ij nosil méne idno zarnu gu ij ucélvalu u sarcito i toj ij pádnal na mestu… Častu pate mu ij prekázval za vás i za tuj, či kolku ubičeti vija pikturata.
I mladoka mu ij pudál idin pakét.
— Znája, či ij máj ništu. Ás ni sam idin piktor puznát, no sam cigurin, či váša sin bi štel da imati tazi svetica.
Baštata ij počnal da razpákva pakéta. Ij blo idna svetica na négva sin, piktirana ud mládija piktor. Baštata ij pugladel tazi svetica i ij sapćásal, či kolku hubeve ij uluvál mládija piktor pogleda i ličnustta na négva sin. Sas saldzi u učite mu ij zafálel i ij štel da mu ja plati.
— O ne, guspudine! Ás prez sat moja žuvot ni šta moža da izplata unuj, kujétu ji ij naprávil váša sin za méne. Tuj ij idin pudárak za vás.
Baštata ij ugudil pikturata na stenata i ja ij gladel seku denj. A gá sa dvádeli i drugjijete da mu vidat kolekcijata, parenj nji ij pukázval tazi svetica, pa dabe posle sate unezi drugjiete ud kolekcijata.
No etu, či i baštata ij ustarel i idin denj ij pučinal. Sled négvata smrać se ij organizirala idna licitácija, na kujatu da se purdadé négvata kolekcija ud pikturi. Sa dušli mlogjije tima, zaštotu sekuj se ij nadeval da si kupi neštu ud négvata cenna kolekcija.
Licitácijata se ij počnala sas portreta na négva sin, naprávin u nipuznátija piktor.
— Počnivami licitácijata sas toze portret na sina. Koj kolku dáva?
U sálata se ij pusnalu idno gulemu malčánji. Sled neku vreme, ud na danu se ij čul idin glás:
— Nija smi dušli tuka da vidimi gulemite, cennite pikturi! Preskukneti ja tazi…
— Dáva li nekuj neštu za tozi portret? – ij prudalžil sadijata. 100?… 200?…
Ud sálata se ij čul drugji glás:
— Ni smi dušli za tozi portret! Smi dušli za gulemite, purčutite pikturi na Rembrandt, Van Gogh, Matisse, Picasso. Dáj da menémi na istenskata licitácija!
Biz da se smuti sadijata ij prudalžil:
— Sina! Sina! Išti li nekuj sina?!
Náj-posle ud na danu sálata se ij čul idin glás:
— Dávam ás 10 za tozi portret…
Ij bli glasa na gradináre, kojtu ij rábutil bil za sina i za baštata. Toj ij bil sirumáh čeleć i ne mogal da dadé po-više.
— Imam idna oferta ud 10! Koj dáva po-više? Dáva nekuj 20?…
— Dájti mu gu na négu za 10… Da menémi na istensćite májsture!…
Nikuj ne gu štel sina. Sate sa šteli da si kupat sámu puznáti pikturi za tejnite kolekciji. Taj či sadijata ij rékal:
— 10, idnaš!… 10, dvá pate…
Posle ij zal darvenotu čukče, ij udáril sas néj u tarpézata i ij viknal:
— Purdádin za 10!

Ud napreć nekuj ij izviknal:
— Tvarde dubre! Da menémi sigá na istenskata licitácija.
Spukojnu sadijata ij ugudil čukčetu na tarpézata i ij rékal:
— Licitácijata se ij svaršila!
— Pa kaćé taj? – sa počnali da vikat horata. Ampa pikturite?… Májsturete?… Kolekcijata?…
— Mi ij žálj, ama u zaveta piši taje: licitácijata za se darži sámu za pikturata sas portreta na moja sin! Ondzi, kojtu za gu kupi, za dubávi satu mojtu imánji, uklučinu i kolekcijata sas pikturi! Ondzi, kojtu zami Sina, za dubávi SATU!…

589

2010-11-16T18:57:00.000+02:00

Emisijata TV ARÁD ud 17 november 2010 g.

588

2010-11-11T09:34:00.002+02:00

Náša glás, broj 21/2010 g.
http://www.mediafire.com/file/r6s6q6bsvy4igg4/NN201021net.pdf

587

2010-11-08T21:15:00.006+02:00

Publikuvam po-dole idin tekst napisan još prez 1990 g. i nekolkus svetičita dubávini ud prof. Gjura Telbis ud Arád. Ij hurtata za spomenete na négva baštá, Piću Telbis:

Praznikuvanjétu na Jubileja na dvestotini gudini ud 1938 g.

„Nekolku tima mládi smi si zali isukrastćija križ na krasta ni, za da si álduvami mladinata za náša nárud. Napičetili smi bli parvija broj na Banátsći Balgarsći Glásnić i sas garmelivi hurti smi izviknali, da mu čijat sate na kuja u žilite nji balgarska krav tičé. Dáli smi program: da se ujdinimi sincata, idin čipor da smi, za po-lésnu da se zapázimi i da se trudimi da stignimi drugjijete nárude ud Banáta, detu u napredaka očevidnu sa mu napusnali. […] Krunata na dusigášnata trudba beši unazi nacionálna projáva, détu ij blá na srede meseca august menalata gudina (1938). Tugázić beši dvestotini gudini ud nasélvanjétu ni u Banáta i tozi slučaj ij služil za da se pukážimi napreć sveta, či prez dvete stotini gudini ni smi se zagubili, negu mu ima…“ [Banátsći balgarsći kalindár za gudinata 1939, s. 29.]
1938-ta gudina ij blá idna zančitelna za balgarete ud Banáta, otu tugázi se ij praznikuval Jubileja na dvestotini gudini ud stiganjétu na nášte prededve i zadumevanjétu nji tuka, u tugázšnite udajirevi i palni sas bári zemi, u vremeto na caricata Marija Terezija na Austrija. Smi bli prejati sas utorni race, zaštotu smi bli katoličáne. No u tezi dvestotini gudini nášte prededve sa naprávili zemite pludurodni, katu sa presušili udajirete, i sa dustignali, prez tejnata trudba, da imat idno dubro materiálnu stánji.
Centara na praznikuvanjétu na Jubileja ij bil u mojtu rodnu sélu, Stár Bišnov, dnés Dudeştii Vechi. Sa dušli bli mlogjije gustene i ud Balgárija, sas pručutija kor „Gusla“, i ud drugjije selá kadetu žuvejat palćene: Vinga, Telepa, Bréšća, Dénta kaćétu i palćene razprasnati pu celija svet, ama i hora ud drugjije nacionálnusti ud kumšijsćite selá.
Napreć pládne se ij daržála idna sveta misa u palnata sas nárud čarkva, na ćélu sas fanfárata i formácijata na oganjgásnicite, sas tejnite hubanći praznični uniformi; učástvali sa i targovce, nárud ublekan u hubanka nárudna nusija, osubitu žinite, sas tejnite zlatisti nákite – pu satu se ij useštelu, či ij gulem práznić!
Gustenete, dušli ud na drugjije mestá, sa bli pukánati na pladnina u sélenete i ne ustánal niti idin gustenin biz gostupiriemna gázda.
Sled pládne, u centara na sélutu, vaz Pámetnika na pádnalite u vremeto na Parvija svetovin boj, napreć šarokata publika sam daržál idna reč za kako zlamenuva tozi denj, reč zapisana u Albuma izdádin s prelegata na Jubileja. Ij slédvalu idno nárudnu vesélji, sas muzika i tánc. Sa peli i dváta kora, mestnija i kora na gustenete.
Megju nipuznátite gustene pukánati na pladnina i gázdite sa se vazali trájni prijatelstva. Megju tezi slučájnu pukánati na pladnina gustene ij blá i mojta drugárća, 18-gudišnata Elisabeta Čokánj ud Vinga, idna hubanka čarnaoka muma, kujétu moži da se vidi i ud po-dolnite svetičita. Smi se sretili udnovu večera, na bál. Ás ni sám igrál, zaštotu sam bil zajat sas organizirvanjétu na programa. No tá se ij dubližila du méne i me ij pitala: „Vija ni igrájti?“. „Bá, igrája! – sam ji udvarnal, i sam ja pukánal na tánc. Tezi migve sa část ud náša „Love story“, kojtu tráj i du dnés, makár či sa menali véć 52 gudini ud tugázi…
Treba zabeleža i tuj, či mojta drugárća, udvan či ij blá mlogu hubanka, ij zavaršila i Instituta na kalugjericite Notre Dame ud Timišvár, kadetu, pukraj nauka ij naučila i etiketa, tojest kaćé da se vláda, a tuj ja ij právilu da ij različna ud sate drugjiete mumi.
No za kako i kaćé ij blo tugázi náj-hubanći hurtuvat svetičitata, kujatu gji ugvádem po-dole. Se nadevam, či mlogjije ud vás za si puznájti rudbinite, kumšijate i t.d. Aku ima nekuj i drugjije svetičita svazani sas tozi moment, néka da se ubádi, za da gji publikuvami i tej.

[Udvan parvite 7 svetičita, kujatu sa ud praznikuvanjétu na Jubileuma, za drugjijete ni sam cigurin, či ud gá sa! M.M.]

586

2010-11-07T22:05:00.001+02:00

Emisijata TV ARÁD ud 3 november 2010 g.

585

2010-11-04T22:39:00.000+02:00

Emisijata TV ARÁD ud 20 oktober 2010 g.

584

2010-11-01T23:16:00.002+02:00

Sam dubávil ud Jáni Négjva toze link sas idin mlogu interesin, taj zván banátsći tánc (suita). Nusijata preliče málku, muzikata - još po-málku, hurtite na pesmite - máj nikak.
A tuj mi nanáse na pámeć za idin reportáž, kojtu sam gu videl naskoru, sas idna mláda bulka, misla či ud Ámerika, kujatu ij utišlá u Japonsku da se naprávi geiša.
Du tuka ništu strášnu, makár či se znáji, či za da stániš geiša ti trebat mlogjije hiljadi doláre za kostjumete, ama i dalgji gudini učenji.
Interesnu mi ij blo tuj, či reporterete za zastáveli iz ulicite na Tokio mládi mumičita japonći i sa gji pitali, či kako mislat za tuj, či idna amerikánka ij stánala geiša. A mlogjije ud tej sa utguváreli taje: Se rádvami, či ima koj da mu nosi nadálja tradicijite.
Pa taj ij i sas námu: aku nija ni smi kadarni, makár da se rádvami, či ima koj da mu nosi nadálja tradicijite. Tuj, aku smi zaduvolini sas náčina pu kojtu možat tija da badat i "upačisani" u tozi proces...

583

2010-10-31T17:38:00.010+02:00

Literaturna miselj, broj 07-08/2010

http://www.mediafire.com/file/7zeo6vakv57ayws/LM7_8_2010net.pdf

* * *
Isuvata svetlust, broj 01/2010

http://www.mediafire.com/file/c7fscxanna6sk8j/Isusvata_Svetlust_1_2010.pdf